Д-р Иван Нанев Аяров е роден на 27.12.1939 година в с. Рупките, Чирпанско, област Стара Загора. Завършва Техникум по ветиринарна медицина „Иван Певтрович Павлов“ в Стара Загора и ВВМИ „Професор д-р Г. Павлов“ в София. В продължение на 20 години е научен работник – токсиколог, миколог, алголок и еколог, автор и съавтор на научни публикации и книги по специалността.

Понастоящем е общественик и председател на народно читалище „Св. Климент Охридски“, председател на сдружение „Митрополит Методий Кусев – 1996 г.“, и председател на Клуба на родокраеведите „Род и памет“ в Стара Загора.

Носител на Голямата награда „Св. Климент архиепископ Охридски“ и почетният знак „Св. Климент Охридски“ за изключителни заслуги към читалищното дело в града.

Член на Съюза на българските писатели. Автор на стихосбирките: „Повикана песен“ (1995), „Богородице моя без ореол“ (1997), „Мушмороци“ (1998), „Капището“ (2000), „Жрицата“ (2002), посветена посмъртно на Индира Ганди и на историко-краеведческите книги „Възрожденска Акарджа и Стара Загора“ (2004), „Стара Загора 1878 – 1945“ (2006)

Д-р Аяров е семеен, с две деца, зодия „Козирог“

Обратно към: [Иван Аяров][СЛОВОТО]