напред назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]



Вкочаненият сняг...


Вкочаненият сняг ме запраща двайсет години напред, под нестихващия вътрешен звук на скърцащи стави, в епохата на докрай осезаемото тяло. Нито крачка неосъзната и неотчетена. Разстоянието вече не се мери в събития, срещи, чужди домове, свои домове, а в метри, просто в метри. И ритмичният туптеж ту избързва, ту се влачи, но никога не минава в незабелязаност, като че ли за да напомни, че може и да спре.

 


напред горе назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]

 

© Доротея Табакова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух