напред назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]



Бабомартенски крос


Ботушите ми са като времето, текат ли текат, а аз прецапвам всички локви, морето прецапвам и то ми е до колене. Крилете на синьото ми палто се размахват зад гърба ми за полет, но пред сърцето ми няма да се сключат, копчето изхвръкна отдавна и пое по своя път. Като времето са моите ботуши, летят и летят, вятърът свисти през тях, кикоти се под техните ласки разтопеният недевствен сняг, и аз летя подире им и все не мога да ги стигна - още мъничко, и ще стигна пролетта.

 


напред горе назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]

 

© Доротея Табакова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух