напред назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]



Некласически сонет


Докога като в чужди ключалки без срам

Ще надничам в очите на непознатите?

Докога за косата си (тази разкошна коса!)

Ще се вадя сама от блатото?

 

Докога надвесена ехо ще чакам

Над онзи кладенец, в който сама се сринах?

И защо ли повярвах, и кой ме излъга, че там

Даже денем звездите били се виждали?

 

Пресъхнало дъно, стени вертикални...

Пресъхнали устни молитва твърдят за вода -

Но повтарям едно - безнадеждно и яростно:

 

И до края дори да не падне пред мене дъждът разкаян,

И да умирам от жажда - пак няма да се наведа

От земята да вдигна чужда огризка от ябълка.

 


напред горе назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]

 

© Доротея Табакова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух