напред назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]



Сонет за една скулптура


Le serpent du jeu de paume
Le serment du jus de pomme

Превер, цитиран по памет

 

Издялана от ябълка глава.

Старее бавно. Също като наша.

И ден след ден да я следя ме плаши -

Как със ръжда покрива се едва,

 

Тъга и бръчки плъзват след това,

Чертите неусетно се израждат

Като лица на идолчета прашни,

Намислени да бъдат божества.

 

По устните ми жаждата чертай

Редица сухи вертикални прави

И времето чертите ми поръбва.

 

Изкуство стана ябълката. Край.

И сещам се, че съм могла тогава

Във нея просто да забия зъби.

 


напред горе назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]

 

© Доротея Табакова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух