напред назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]



Самотен сонет I


Под арките на мойта тъмнина

Се моли моят извор животворен

Да бъде утолител неуморен

На жаждата със име на Жена.

 

И влажна неизписана стена

Извива се в изострен свод нагоре

И чака порива неръкотворен

За фрески и за тайни писмена.

 

Ела, о тежък ключ - да сложиш край

На мрака тих, от векове натрупан,

Да закънти готическият свод,

 

Във извора вода да заиграй

И там високо, под самия купол,

Ти да изпишеш думата: Живот.

 


напред горе назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]

 

© Доротея Табакова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух