напред назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]



Майстор Манол


Майсторе Маноле, майсторе Маноле,

Тебе аз те търся, тебе аз те моля,

 

Не да ми откраднеш бяла месечина

Както крадат нощем цвете от градина,

 

Не да ме поръсиш с перушинки звездни,

Не да ме поносиш из бездънни бездни.

 

Ако ме попиташ - а тогаз защо ли? -

Ще ти отговоря, майсторе Маноле:

 

Че не змей хвъркати трябва ми на мене,

А ми трябва някой със криле строшени,

 

Който все си мисли, че са поправими

И над тях се мъчи и лете, и зиме,

 

Нощем ги стъкмява, денем се развалят

И пак неуморно почва отначало;

 

Който да разбира не намира сили,

Че крилат е само който има жило,

 

Че крилат е само камък запокитен,

Смях озлочестител, срещу нас политнал;

 

Който да разбира не намира сили,

Че така ни Господ сътвори безкрили,

 

Че ревниво Господ небето си пази,

А от нас поиска все калта да газим,

 

Кал сами да станем, да торим земята -

Ти не го разбираш, затова хвала ти.

 

Та затуй вземи ме, ако ти е воля -

Аз ще ти помагам, майсторе Маноле:

 

Летвичка да вържа, гвоздей да забия,

Синините с хладна вода да измия...

 

И със тая наша вечна залисия

Времето за оран ще пропуснем ние

 

И докато двама майсторим крилата,

ще забравим с тебе да торим земята.

 


напред горе назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]

 

© Доротея Табакова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух