напред назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]



II. "Toujours Lui!"


Монблан! Видение! Природата всевеща

от твоето тесто на други великан

измеси образа и твоя вид подсеща

към чудни блянове ума очарован.

 

И вадиш ти пред мен с профила незабравни

на Цезаря1 синджир от мирови борби:

Аркол, Ваграм, Москва, Света Елена, славни

триумфи, трусове, нечувани съдби!

 

И нa защо сега душа ми тръпне цяла

в прехлас пред твоя вид, Монблан, планински вожд!

Природата във теб два образа създала,

символа дивни два на крайната си мощ;

 

две страшни висоти, два върха вседържавни,

събрани в сяйността на синий небосклон,

по бляск, по царственост, по вечност сродни, равни

по гръмозвучността: Монблан, Наполеон!

 


1 Считат, че чуката на Монблан, гледана от Женева, напомня по очъртанието си донейде профила на Наполеона I.

 


напред горе назад Обратно към: [Дисонанси][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух