напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Бедят ни...


Бедят ни другоземци,

че с отомани, с немци

дружим в полята бойни.

Кога пък в Букурещ ни

разпъваха, нас грешни,

те гледаха спокойни.

 

Корят ни, че със нихни

врази съюз сторихме -

да счупим братско иго;

ала кога душмани

разкъсваха меса ни,

те викаха: "Разпни го!"

Кълнат ни за измена

славянска непростена,

кат свойта браним стреха.

Ала когато нази

ужасно зло нагази -

славяните де беха?

 

Ругаят ни, че с чужди

на наший дух и нужди

народи сме събрани -

но тези, що любехме,

или боготворихме,

що правяха в скръбта ни?

 

Стояха оглушали,

безчувствени, едва ли

не зрители злоради

пред наште мъки тежки,

пред воплите ни жежки -

и кой ни се обади?

 

Във Петроград мълчаха,

а от Париж ревяха:

"Убийте тоз звяр диви!"

И на защо, кат смеем

и ние да живеем,

станахме лоши, криви!

 

Декември 1915 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух