напред назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Културни врази


Ич и Ъ.
Написано в надвечерчето на войната, таз година.

 

 

      Ич-ът

 

Аз вечний съм крепител

на сръбството в света

и негов представител,

венец и красота.

 

      Навсякъде се славя

и сочат ме със пръст -

от камък сърбин правя,

от трици и от пръст.

 

      А щом се аз нагърбя

и грабна своя бич

и Бога ще посърбя:

аз сръбският съм Ич!

 

      -Ът

 

Аз българска съм сила,

по-яка от скала,

щит, кой не би пробила

ни мълнийна стрела.

 

      Там, дето аз се срящам,

там български е син.

Просторите обфащам,

от Охрид до Евксин,

 

      от векове аз пазя

народний дух и бит,

а тебе, Ич, те мразя,

кат хищник неумит,

 

      и колчем пак те зърна

превръщам се на звяр

и гръб на теб обърна:

аз българский съм Ъ!

 

      Ич-ът

 

А аз от тебе бягам,

кат дявол от тамян,

но да гълчим предлагам

с тон по-мек, неприпрян.

 

      -Ът

 

Добре, но вярвай Бога,

аз имам твърд нърав

и да търпя не мога

халосник въртоглав.

 

      Ич-ът

 

Напразно, господине,

говориш тъй без срам!

Виж мойта сила нине

във Македонйя там.

      Там аз посърбих всичко,

там всичко завладях,

сърцата до едничко

с дух сръбски ги налях.

      Множа под мойто знаме

вред сръбския народ -

Ич видиш ли? - знай,

там е все крал Душанов род.

 

      -Ът

 

Велик си чародеец

в това - не дигай шум:

ти часто, кат злодеец,

си служиш с нож, куршум,

      отвред и мене пъдиш

и гониш ме оттам,

без мен по-лесно въдиш

ти нови сърби, знам.

      Но там съм свой гражданин

и всекиму съм драг,

а ти си гост неканен

за ритане през праг.

 

      Ич-ът

 

Що дигаш шум напразен,

че бил си някой Ъ?

Та ти ми си омразен,

като татарин чер!

 

      -Ът

 

А ти защо се ежиш така,

че бил си Ич?

Слуха човешки режеш,

като ръждясал брич!

 

      Ич-ът

 

На, пукай се!.. Но с Ич-ьт

там всички имена

се днес гордеят, кичат

и — в бъдни времена.

 

      -Ът

 

Сега те там проклинат,

но иде скоро ред

отвред да те изринат,

прощавай, като смет.

 

Февруари 1915 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Стихотворения, печатани през 1913-1921 г.][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух