напред назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]



В улиците тъмни


Във улиците тъмни

нощта царува йощ.

Ах, скоро ли ще съмне -

зора да пръсне нощ?

 

Да видя аз небето

тъмней ли, ил синей,

и слънчов луч полето

днес ще ли да залей.

 

Ах, там, в далечината,

де моя дух лети,

стоят под знамената

юнаците свети!

 

Чукарите са снежни,

реките са под лед,

пространствата безбрежни

немеят без привет.

 

Огрей ги, слънце златно,

и с тях - борците там,

топли ги благодатно,

влей мощ в гърди им тям.

 

Тям, тям са нужни сили,

топлик в снага, сърце,

гореща кръв във жили,

несмръзнали ръце.

 

Че подвиг страшен вършат

в борба с душман, стихий,

с венец да го завършат

те правят чудесий.

 

Нам топло е в леглото -

нам, лишните в тоз час -

тям коченей телото

под лъх на нощен мраз.

 

И чувствувам смущенье

и някаква тъга -

почти едно гризенье

на съвестта сега...

 

Декември 1915 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух