напред назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Часът


Велик е той, часът сегашен.

Царства треперят от основи,

в нощта съдби коват се нови.

     Часът е страшен.

 

Светът e цял нащрек и буден.

Из кървите, що пак ще бликнат,

два мира нови ще изникнат,

     часът е чуден.

 

Във летописите световни

слова велики ще се впишат,

потомства други ще задишат

     в борби върховни.

 

Стоим пред напън безподобен.

Кой прав оста ще, кой ще легне?

Де капъната ще надтегне?

     Часът е кобен.

 

На тоя час стои закачен

живота на народи цели,

цъфтящи или заболели

     в разврата мрачен.

 

Въпрос пред нас стои изправен,

въпрос велик, но веч решен е –

кой спрял би божето веленье?

     Часът е славен.

 

Аз чувам вик. Какъв тоз вик е?

Небе земя предупреждава,

че мощ при правда побеждава.

     Часът велик е.

 

26 Януари 1916

 


напред горе назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух