напред назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]



О, песни


Leve-toi, penseur!1
    V. Hugo

 

О, песни, песни, песни,

деца на моя дух,

изпълнили сте, песни,

душа и ум и слух!

 

В дни глухи, глух бе храма,

в дни бурни - пак звънти!

Потока пак заля ма

от образи, мечти.

 

Вий бликате всечасно,

струите се безспир,

пламтите в мене властно -

зари от други мир.

 

Отруден съм. Жаднея

за отдих и покой...

Но вие - все нов рой,

и без да искам - пея!

 

И колко пъти аз

преставах - пак подкачвах,

аз лирата окачвах,

и снимах пак завчас,

 

във звуци да предавам

народния трептеж,

душа си да раздавам,

светият й кипеж...

 

И демон някой таен

е мой другар, тиран, -

държи ме в своя плян...

О, дух могъщ, незнаен,

 

кога ще отлетиш?

В беседа, в самота ли,

почивам ли, вървя ли -

ти вечно ме дружиш!

 

Ти вечно ми нашъпваш:

"Мисли, бленувай, пей,

въздишай, пламеней!"

От мене не отстъпваш.

 

И в нощни тъмнини

заспя ли - пак ме тикаш

и на ухо ми викаш:

"Работнико, стани!"

 

2 февруари 1916 г.

 


1) Стани, мислителю!

 


напред горе назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух