![]() ![]() Песни за нея?Благословена ти бъди*, жена, чаровнице омайна, че в силните ми вля гърди тревога сладостна и тайна.
Благословена ти бъди за радостите, що ми даде: за друг живот ме възроди и нов човек от мен създаде!
Чрез теб в атаките "на нож" крилат летя, другарко мила, че щастье дава чудна мощ и Кралимарковата сила!
II Гори, полета любях, в небето влюбен бях, в природата се губях, додето те видях.
Полюбих те безгласно, а тям казах: прости! И днес те любя страстно с душа, сърце, мечти.
Отечество, на тебе кръвта съм обещал! Гальовнице, на тебе сърцето съм отдал!
III Помниш ли, кога двамина се разхождахме в прехлас из омайната градина в късния вечерен час?
Самотийте мълчаливи? Романтичний полумрак? Бляновете ни щастливи под надвисналий листак?
Помниш ли ти наште думи? И аз помня ги сега, при шрапнелните крушуми на Кара-су на брега.
IV - Обичаш ли ме? - аз те питах. - Не, любя те! - каза ми ти. И в твойте очи аз прочитах душа, любов и красоти...
Треперя днес, Невено мила, при спомена за тез слова: той мъжество в борби, теглйла, той радост в скърби ми дава.
Ах, тоз ме спомен не остави и в боя кървав онзи ден... Та може ли да се забрави незабравимото за мен?
V На всеки миг смъртта ме дебне - нали в сражения съм аз? "Прости!" на тоя свят вълшебни да кажа негли иде час.
Ще кажа сбогом на небето на теб, която обичах, ще спре туптежа на сърцето и цял мир в мен ще стане прах.
Прахът ми де ще тлей - не питам, - над мен ще расне бурен див... Но аз безсмъртен ще се считам, дор в твойто сърце бъда жив.
VI Когато ми четеш писмата, помни: под мъртвите слова трепери на човек душата, що ти вълшебно окова.
Кога четеш ми редовете, набързо писани, помни: те мислени са в гръмовете на битките, във славни дни.
Помни: в палатката ми бедна с ръка трептяща съм писал, но през Беласицата ледна с духът към тебе съм летял.
VII Сладка, хубава Невено, име сладко носиш ти, колчем бива промълвено, сладко на душа кънти.
Дето и да съм - мълвя го, шушна го в съня си аз, по небесний свод чета го, чувам го и в бойний бяс!
Сладко то кат любовта е, като лъх на майски дни, сладко то кат песента е на дойранските вълни.
Февруари 1916 г.
* Доставиха ми се писмата на зап. офицер, геройски паднал в една битка с англо-франците. Позволявам си да изиеса пред читателите, в стихотворна форма, някои от най-лиричиите места в тия писма, адресирани до любимо лице./p>
![]() ![]() ![]() |