напред назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Песни за нея?


Благословена ти бъди*,

жена, чаровнице омайна,

че в силните ми вля гърди

тревога сладостна и тайна.

 

Благословена ти бъди

за радостите, що ми даде:

за друг живот ме възроди

и нов човек от мен създаде!

 

Чрез теб в атаките "на нож"

крилат летя, другарко мила,

че щастье дава чудна мощ

и Кралимарковата сила!

 

II

Гори, полета любях,

в небето влюбен бях,

в природата се губях,

додето те видях.

 

Полюбих те безгласно,

а тям казах: прости!

И днес те любя страстно

с душа, сърце, мечти.

 

Отечество, на тебе

кръвта съм обещал!

Гальовнице, на тебе

сърцето съм отдал!

 

III

Помниш ли, кога двамина

се разхождахме в прехлас

из омайната градина

в късния вечерен час?

 

Самотийте мълчаливи?

Романтичний полумрак?

Бляновете ни щастливи

под надвисналий листак?

 

Помниш ли ти наште думи?

И аз помня ги сега,

при шрапнелните крушуми

на Кара-су на брега.

 

IV

- Обичаш ли ме? - аз те питах.

- Не, любя те! - каза ми ти.

И в твойте очи аз прочитах

душа, любов и красоти...

 

Треперя днес, Невено мила,

при спомена за тез слова:

той мъжество в борби, теглйла,

той радост в скърби ми дава.

 

Ах, тоз ме спомен не остави

и в боя кървав онзи ден...

Та може ли да се забрави

незабравимото за мен?

 

V

На всеки миг смъртта ме дебне -

нали в сражения съм аз?

"Прости!" на тоя свят вълшебни

да кажа негли иде час.

 

Ще кажа сбогом на небето

на теб, която обичах,

ще спре туптежа на сърцето

и цял мир в мен ще стане прах.

 

Прахът ми де ще тлей - не питам, -

над мен ще расне бурен див...

Но аз безсмъртен ще се считам,

дор в твойто сърце бъда жив.

 

VI

Когато ми четеш писмата,

помни: под мъртвите слова

трепери на човек душата,

що ти вълшебно окова.

 

Кога четеш ми редовете,

набързо писани, помни:

те мислени са в гръмовете

на битките, във славни дни.

 

Помни: в палатката ми бедна

с ръка трептяща съм писал,

но през Беласицата ледна

с духът към тебе съм летял.

 

VII

Сладка, хубава Невено,

име сладко носиш ти,

колчем бива промълвено,

сладко на душа кънти.

 

Дето и да съм - мълвя го,

шушна го в съня си аз,

по небесний свод чета го,

чувам го и в бойний бяс!

 

Сладко то кат любовта е,

като лъх на майски дни,

сладко то кат песента е

на дойранските вълни.

 

Февруари 1916 г.

 


* Доставиха ми се писмата на зап. офицер, геройски паднал в една битка с англо-франците. Позволявам си да изиеса пред читателите, в стихотворна форма, някои от най-лиричиите места в тия писма, адресирани до любимо лице./p>

 


напред горе назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух