Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Благословена ти бъди*,

жена, чаровнице омайна,

че в силните ми вля гърди

тревога сладостна и тайна.

Благословена ти бъди

за радостите, що ми даде:

за друг живот ме възроди

и нов човек от мен създаде!

Чрез теб в атаките "на нож"

крилат летя, другарко мила,

че щастье дава чудна мощ

и Кралимарковата сила!

II

Гори, полета любях,

в небето влюбен бях,

в природата се губях,

додето те видях.

Полюбих те безгласно,

а тям казах: прости!

И днес те любя страстно

с душа, сърце, мечти.

Отечество, на тебе

кръвта съм обещал!

Гальовнице, на тебе

сърцето съм отдал!

III

Помниш ли, кога двамина

се разхождахме в прехлас

из омайната градина

в късния вечерен час?

Самотийте мълчаливи?

Романтичний полумрак?

Бляновете ни щастливи

под надвисналий листак?

Помниш ли ти наште думи?

И аз помня ги сега,

при шрапнелните крушуми

на Кара-су на брега.

IV

- Обичаш ли ме? - аз те питах.

- Не, любя те! - каза ми ти.

И в твойте очи аз прочитах

душа, любов и красоти...

Треперя днес, Невено мила,

при спомена за тез слова:

той мъжество в борби, теглйла,

той радост в скърби ми дава.

Ах, тоз ме спомен не остави

и в боя кървав онзи ден...

Та може ли да се забрави

незабравимото за мен?

V

На всеки миг смъртта ме дебне -

нали в сражения съм аз?

"Прости!" на тоя свят вълшебни

да кажа негли иде час.

Ще кажа сбогом на небето

на теб, която обичах,

ще спре туптежа на сърцето

и цял мир в мен ще стане прах.

Прахът ми де ще тлей - не питам, -

над мен ще расне бурен див...

Но аз безсмъртен ще се считам,

дор в твойто сърце бъда жив.

VI

Когато ми четеш писмата,

помни: под мъртвите слова

трепери на човек душата,

що ти вълшебно окова.

Кога четеш ми редовете,

набързо писани, помни:

те мислени са в гръмовете

на битките, във славни дни.

Помни: в палатката ми бедна

с ръка трептяща съм писал,

но през Беласицата ледна

с духът към тебе съм летял.

VII

Сладка, хубава Невено,

име сладко носиш ти,

колчем бива промълвено,

сладко на душа кънти.

Дето и да съм - мълвя го,

шушна го в съня си аз,

по небесний свод чета го,

чувам го и в бойний бяс!

Сладко то кат любовта е,

като лъх на майски дни,

сладко то кат песента е

на дойранските вълни.

Февруари 1916 г.

* Доставиха ми се писмата на зап. офицер, геройски паднал в една битка с англо-франците. Позволявам си да изиеса пред читателите, в стихотворна форма, някои от най-лиричиите места в тия писма, адресирани до любимо лице./p>

Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]