напред назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Мисли по случай срещата в Ниш


Дочакахме съдби невероятни.

Подир позори - лучезарна слава.

Из гроб бликнали сили необятни.

Пример такъв исторьята не дава.

 

България - до вчера? Тромо царство,

лов примамлив за алчност и коварство,

на вси съседи, силни или слаби,

достъпна плячка, лесна да се граби;

 

от всяка чужда бръчка ил закана

треперяща сърна, от страх скована,

отвред с венец от злоби оградена,

сред мир - в тревога, без война - пленена!*

 

Съдба! Кога била си по-превратна?

България - днес? Загадка непонятна!

В борбите на света и тя съдба е:

накланя се везната там, де тя е!

 

И вчерашната страстотерпца смирна

в размаха си величествен, титански

надфръкна полуострова балкански

и влезе във исторьята всемирна!

 

Януари 1916 г.

 


* Позната е на мнозина невероятно наглата и оскърбителна постъпка на последния сръбски пълномощен министър Чолак Антич, малко дни преди Сараевското убийство. По случай на дребни стьлкновения между наши и румънски постови войници на добруджанската граница, Чолак Антич заявя на нашия министър-председател от името на сръбското правителство, че ако се повтарят подобни случки, Сърбия ще обяви война на България!

 


напред горе назад Обратно към: [Песни за Македония][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух