Обратно към: [Диляна Спасова][СЛОВОТО]

Когато паля свещ във църква,

аз взимам огъня от друга,

от друга нечия молитва,

оставена преди да вляза.

И за секунда сякаш заедно горим

със чуждото свето желание,

със тайнствения, мълчалив човек,

със тихото, сподавено ридание.

Изляза ли, ще дойде други, зная,

да се помоли тихо, да поплаче

и огъня ще вземе от оная -

свещта, която аз оставих.

Ще съм щастлива, че съм в нечия молба

и може би ще бъда по-добра.

1997 г.

Обратно към: [Диляна Спасова][СЛОВОТО]

© Диляна Спасова. Всички права запазени!