напред назад Обратно към: [Аз и морето][Петя Дубарова][СЛОВОТО]



След сянката


Във сините вълшебства на града

потапям се, замислена и няма,

причаква ме зад ъгъла дъжда

и близва ме дъхът му като пламък.

 

И сякаш парят капките безброй,

и сякаш са със лято напоени,

шумят като възторжен пчелен рой

и гонят се като листа над мене.

 

Най-синьото вълшебство на Бургас

са сенките, прогонили съня си.

Сред тях намирам своята и аз

и гоня я, тъй както радостта си.

 

1975

 


напред горе назад Обратно към: [Аз и морето][Петя Дубарова][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух