напред назад Обратно към: [Аз и морето][Петя Дубарова][СЛОВОТО]



Да си горещ и снажен


Улицата бяла, като котешка опашка

исклам да подръпна за измръзналия край.

Вятърът разтегнал е момчешката си прашка,

с топки сняг захвърля ме, щастлив като през май.

 

Колко рядко виждала съм зимата такава!

Колко рядко виждала съм своя град такъв!

С улиците, снежните, луната като брава,

с жиците, опънати от бяла снежна връв.

 

Може би затуй ми става толкова горещо -

устните, косите ми изтръпват като сняг.

А да си горещ и снежен е чудесно нещо.

Да си цяла снежна, ала топла пак.

 

25.11.1975

 


напред горе назад Обратно към: [Аз и морето][Петя Дубарова][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух