(EN)

 

напред назад Обратно към: [Аз и морето][Петя Дубарова][СЛОВОТО]



Събота


Във събота съм тъмна, неразбрана

и гъвкава, и дива като рис.

Умората, избила във каприз,

напуска ме като зарасла рана.

 

Училището рухва в мисълта ми -

далеч със свойте дневници, дъски.

Към мен пътуват хиляди реки,

очите ми се пълнят с цветни гами

 

и циганки ми дават своя ритъм.

Аз, силна като пролетна лоза,

китарата превръщам във сълза

и никого не слушам, нито питам.

 

Във събота съм тъмна, неразбрана

и гъвкава, и дива като рис.

Умората, избила във каприз,

напуска ме като зарасла рана -

 

не зная просто как да се наричам...

Но щом във понеделник облека

престилка с цвят на черната дъска,

ще бъда пак добро момиче!

 

08.05.1977

 


напред горе назад Обратно към: [Аз и морето][Петя Дубарова][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух