напред назад Обратно към: [Аз и морето][Петя Дубарова][СЛОВОТО]



Радост


От тласъка на светли асансьори,

от входове с дискретна светлина

събира свойта делничност деня

и тръгва си по залива нагоре.

 

Бургас потръпва съботен и влажен.

Нощ меки уморени колене

отпуска над смълчаното пране.

Припада здрач - висок, многоетажен.

 

И взела смях от съботните гами,

аз бързам да прекрача своя праг

и мойта радост да целуне пак

челото уморено на баща ми.

 

1978

 


напред горе назад Обратно към: [Аз и морето][Петя Дубарова][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух