напред назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]



Морска вълна


Дантели се диплят в моите нозе,

със страст и любов ме прегръщат,

изпълват със щастие моето сърце,

далече ме носят и връщат.

 

Разплела, разпуснала буйни коси,

вълната се хвърля в брега си

и в нейната песен морето шепти.

Тя носи загадка с дъха си -

 

дъха на безкрайното синьо море

със своята шир безгранична.

Все трепка красиво с прозрачни криле

вълната красива, обична.

 

1973 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух