напред назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]



Луната


Луната изплува със ясно лице

и злато изля над земята -

красива, блестяща, с туптящо сърце

загреба с ръце в тъмнината.

 

Приседна на лодчица сребърна в миг,

невидим слуга я понесе,

проблесна от радост прекрасният лик

и звезден се шепот разнесе.

 

Луната заплува в безкрайната шир,

в море от прекрасни дантели -

високо в небето, в спокойство и мир,

далеч - сред зведиците бели.

 

23. 11. 1973 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух