напред назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]



Зимен ден


Бяла зима пак размята

снежни сребърни коси,

побеляла е земята

и снежец-кристал роси.

 

Тя прималиво ни кани,

плисва радостна вълна,

по дантели изтъкани

литва нейната шейна.

 

И изпълва се простора

с много песни, волен смях

и далеч се плъзга взора,

и се спущаме без страх.

 

10. 01. 1974 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух