напред назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]



Последен танц


Листото като мъничка сълзица

отрони се във утрото студено

и сякаш е крило на златна птица,

изпърха то и падна уморено.

 

Лежи като самотна песъчинка

в голямата студена пуста нива

и вечер го поглежда месечинка,

бездушна като горска самодива.

 

И слуша в скръб листото натъжено

как вятърът извива бавна песен,

че то е писъмцето позлатено,

последното писмо на тази есен.

 

02.08. 1974 г., Копривщица

 


напред горе назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух