напред назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]



Художник


Ти седнал си пред бялата картина

с очи дълбоки, сини и искрящи,

под твоите ръце цъфти градина

и пори въздух птицата летяща.

 

Рисуваш на платното ти планети,

рисуваш ти луната и звездите,

и смели хора в огнение ракети,

герои със медали на гърдите.

 

И може би след хиляди години,

когато вече няма да сми живи,

картините ти - цафнали градини -

ще бъдат вечно млади и красиви.

 

07. 08. 1974 г., Копривщица

 


напред горе назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух