напред назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]



Врабче


Врабче като топчица сива от прежда

смълчано се гуши на клон,

в прозореца потен със мъка поглежда,

отронва сърцето му стон.

 

Но ето, отвори се бързо вратата

и лъхна оттам топлина,

разтвори врабчето примряло крилата,

щом плисна го сноп светлина.

 

Две малки ръчици поемат връбчето

и стоплят телцето му те,

и в миг разтопява леда във сърцето

дъхът на доброто дете.

 

Август 1974 г., Копривщица

 


напред горе назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух