напред назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]



Листата-сънища!


До сънените тротоари лежат потоци от листа - жълти, бели, черни, премръзнали от тишина. Докосва ги и вятър, с есен есента и те се свиват като болни женски длани. Една студена струя въздух ги пръска из премръзналата улица. Те се търкат о асфалта, блъскат се едно о друго и накрая млъкват като мъртви птици.

Цяла нощ кресливи ветрове ги мятат в грубите си длани, зариват ги в мокри гробове и давят ги в студени локви. Звездите пък през бели очила го гледат и сълзите си не скриват.

Те шарят ги с точки и петна, а после си играят с тях на карти и ветрените - своите въздушия, рисуват върху жълтата им плът. Земята тръпне ужасена, когато пак се съберат и стенат - бездомни, слепи и ранени. Така минават много дни. Умират жълтите листа - красиви като лятото червено, и в прах превръщат се - студен и лепкав.

Как силно те приличат на нощите ми есенни, на сънищата страшни, горчиви и солени - премятани и блъскани от разум полусънен и до сутринта умиращи.

 

03. 11. 1975 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух