напред назад Обратно към: [Дванадесетата луна][Албина Опанасенко][СЛОВОТО]



Очарованието...


Очарованието

да докосна самотата си

със зъби -

при това

без да се разроня

в натежали люспи

отегчен емайл,

без да омотавам

душата си

във пелени,

избелени

от страх;

едновременно с това

да съм

непредвидимо дълга

и изумена в себе си

далечина,

в която

главата ми,

отхвръкнала

във въздуха

е вече

без

значение.

 


напред горе назад Обратно към: [Дванадесетата луна][Албина Опанасенко][СЛОВОТО]

 

© 1998 Албина Опанасенко. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух