напред назад Обратно към: [И други истории][Георги Господинов][СЛОВОТО]



История с гара


На всички централни гари по света се заформят едни и същи сюжети с център гаровите тоалетни и с участието на наши хора. Историите се въртят около това как да се надхитрят автоматичните врати на тези тоалетни, т. е. как присъствието на българин около тези врати прави невъзможно функционирането на системата автомат-монета-един нуждаещ се.

Посредством една монета и бързо приплъзване на телата едно след друго може да бъде постигнато облекчаването на цяла група пасажери. При една от тези акции, чувал съм, на някаква немска гара автоматът на тоалетната врата не издържал и блокирал. Останалият вътре малък колектив, като не знаел как да извика за помощ, започнал да крещи единствената позната немска дума, която вероятно бил научил от стари руски филми за войната. А именно:

Ахтунг!!! Ахтунг!!!

Което произвело неописуема паника на немската гара, опразване на чакалнята и повикване на групите за борба с тероризма. Така едните отвътре викали "ахтунг", другите отвън отцепвали района и очаквали взрива.

Отговорът на въпроса "Къде сме ние сега?" е аналогичен на горната история. От тоалетните излизат предупредителни викове. Всички са наясно какво става, но никой не отваря и никой не излиза. А единственият изход в тоалетната е надолу. Към тартара.

 

1996

 


напред горе назад Обратно към: [И други истории][Георги Господинов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Георги Господинов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух