напред назад Обратно към: [Безсмъртни произведения][Румен Тодоров][СЛОВОТО]



Като спомени от сънища


(правно-фантастичен разказ)

 

Грешката на професионалиста

София, 2025 година

 

...— Бих желал бизнеса ми да бе напълно в съответствие със закона, но нямаше как. Когато печалбите намаляха, трябваше да търся нови схеми, по които той да функционира. След като получих лиценз за хазарт, отворих 4 игрални зали. В началото беше относително печеливш бизнес. Обаче след 2-3 месеца хората загубиха интерес към нашите зали. Тогава ми хрумна идеята да използвам онези, дето често играеха за мои... нека ги наречем сътрудници. Уговорих се с няколко от тях да водят свои приятели и познати. В зависимост от това колко харчеха приятелите им, новите ми „сътрудници“ получаваха хонорара си. Но, и това се изчерпи и тогава техниците на фирмата устроиха електрониката така, че почти винаги да печелят наши подставени лица, които после ни връщаха парите и получаваха 2 %. След няколко месеца никой вече не искаше да играе в моите зали. Затова затворих 2 от тях. Тогава излъчих най-кадърните от моите сътрудници и им предложих такава оферта: всеки сътрудник, който доведе клиент, получава 60 % от сумата, която клиентът остави. Разбираемо е, че моите сътрудници се насочваха най-вече към лов на клиенти от провинцията. Те обикновено се ловят по-лесно, обикновено не са информирани, обикновено носят пари, обикновено като си загубят парите, се връщат в провинцията и не досаждат. Та да се върна конкретно на нашия случай. Не знам от къде я е намерил тази клиентка, но доколкото успя да ми обясни преди да го арестуват, тя трябвало да внесе таксата за обучението си. С това му привлякла вниманието. Решил че си струва да я „обработи“ заради тази такса. „Омагьосвал“ я по тънката част, разбирате какво имам предвид. Той е много добър по тази част. Той и приятелката му са най-кадърните. И тя също е наша сътрудничка, тя „омагьосва“ мъжете. Често съм ги чувал как двамата обменят опит. Та, „омагьосвал“ той бадещата студентка и я докарал в залата да играе. Предполагал , че ако я убеди да заложи част от сумата за обучението и я загуби, после сама ще иска да залага за да си върне парите и така до края. Този сценарий обаче не сработил, тъй като тя заложила съвсем малка сума пари. И след като ги загубила, отказала да играе повече. Моят човек обаче не се отказал да се бори за парите. Използвал един доста често отработван трик при работа с млади провинциалистки. Решил да отиграе на състраданието й. Разиграл й постановка, че преди да я срещне се бил увлякал от хазарта. Взел пари от опасни хора и трябвало да им ги върне, защото щяли да му отрежат ухото. Изобщо успял да я убеди, че дори животът му е заплашен. И тази глупачка му дала парите. Той обещал да й ги върне до края на седмицата, след това се „потопил“ за няколко дни. Когато мои сътрудници „издоят“ някого извън залата, се чувстват задължени да ми носят 30 % от спечеленото, както стана и в този случай. Аз си получих 30-те процента без много обяснения. С това моят сътрудник сметнал случая за приключен. Обаче селяндурката отнякъде научила, че моят сътрудник е свързан с хазартния ми бизнес. Намерила го в една от моите зали и започнала да му досажда, той не й обърнал внимание, само я напсувал. Тя обаче продължила и от приказките й разбрал, че тя знае с какво се занимава той. Тогава се опитал да се споразумее с нея. Предложил й колкото пари носел в себе си. Тя му ги хвърлила обратно в лицето. Той помислил, че тя си иска цялата сума обратно и поръчал да ме повикат. Обикновено, когато стане издънка от този род, идвам аз и се оправям. Имало е десетина случая, когато клиенти са успявали да разпознаят в хората, които са ги приканвали да играят и тези които все печелят, едни и същи лица, въпреки че често ги карам да сменят залите. Когато клиент се опита да вдигне скандал с обвинение, че е бил измамен, моите служители са инструктирани да ме повикат. Когато дойда аз, се спазарявам за обезщетението и добросъвестно им плащам. Обикновено когато клиентите загубят парите си са готови на всичко за да си ги върнат обратно. А пък, ако получат и малко отгоре, са готови и ръката ти да целуват. После се разделяме като цивилизовани хора, даже понякога остав

аме приятели. Има и трима души, които бяха „издоени“, а после се уредиха да станат мои сътрудници. Винаги уреждам въпросите взаимоизгодно. Тази селяндурка обаче не искала да чува за обезщетение. Крещяла пред всички, че играта е измама, наричала сътрудника ми мръсник. Опитали се да я усмирят, но тя не разбирала от дума. Тогава той си изпуснал нервите и я ударил. Много му се събрало за него ден, на сутринта се скарал с приятелката си, после цял ден не можал да хване нито един клиент, накрая тъкмо намерил и се появила тази досадница...и по законите на всемирната гадост, когато той я ударил, тя паднала по гръб и си пукнала черепа на стъпалото. Като пристигнах, там дойде и линейката. Беше късно да я спасят, само прибраха трупа й. Той никога не би убил човек предумишлено, поне не и в такава ситуация, все пак е професионалист. Но, не мога да го нарека пълен професионалист, защото се поддава на емоциите си. Не може да разграничи професионалната си себеизява от личното си удовлетворение. Харесва му играта, в която той приема ролята на хищник преследващ жертвата. Харесва му самият процес, при който клиентите сами искат да залагат повече, или сами му дават парите си. В това разбира се няма нищо лошо. Аз самият също съм се увличал някога. Длъжен си в един миг да разбереш що за човек стои пред теб. Каква реакция ще предизвикат у него думите, които ще изречеш. Да спечелиш доверието му дотолкова, че да не е в състояние да разсъждава съмостоятелно. Да придобиеш авторитет и власт над „обработвания“, това е голяма тръпка. Но, ако си истински профи трябва да се научиш да я овладяваш, защото иначе можеш да оставиш клиента обиден. Не е в твой интерес да го превърнеш в свой враг. Както се казва, „нищо лично“ не бива да има между теб и клиента. Изобщо не бива да оставяш у „обработения“ усещането, че е бил изигран. Трябва да му запазиш достойнството, ако си профи. Та като стана въпрос за професионализъм, моите адвокати ми казаха, че вие сте най-добрият адвокат по дела свързани с убийства. Исках да ви питам: ако ви наема да защитавате моя сътрудник в съда, ще можете ли да ми гарантирате, че той ще получи условна присъда?...

 

 

Правосъдието

 

...И така колеги, процесът на който бяхме свидетели, бе доста интересен. Бяха разпитани свидетели и вещи лица. Изслушахме речите на прокурора, на адвоката по гражданския иск, и на защитника на подсъдимия. Всички те демонстрираха своето майсторство и професионализъм. Сега сме изправени пред труден избор. Трябва да изберем една от двете версии, представени пред нас от защитника на подсъдимия и прокурора. Не искам да ви натрапвам мнението си, колеги, но аз бих предпочел блестящата пледоария на защитника. Неговите аргументи бяха добре подбрани и изложени отлично. Освен това да не забравяме и безпрецедентното обезщетение, което той успя да издейства за роднината на жертвата. Позволете ми най-напред да се спра върху пледоарията на прокурора, която не бе така стилно издържана както пледоарията на защитата. Та в своята пледоария прокурорът се опита да разплете пред нас едно заплетено кълбо от човешки отношения и взаимовръзки. В своята версия той представи жертвата с някакъв високо нравствен ореол. Но, аз бих ви запитал колеги. Нима хората приемали обезщетение от организаторите на хазартната игра, нямат право да се наричат морални? В своята професия, в семейството, в приятелският кръг... те отговарят на това определение. Като цивилизовани хора обаче са наясно, че съществуват обществени подсистеми, при които е уместна морална оценка на постъпките, различна от тази в службата, семейството... и т.н. С други думи казано, те притежават нравствената гъвкавост, необходима за съществуването в разнослойно общество. Има една ценностна хоризонтала, съединяваща слоевете. Тази хоризонтала представляват парите. Следователно, ако разсъждаваме позитивно, приемайки обезщетението, ние получаваме удовлетворението от реванша, от победата, от надборването над прослойката, организираща измами. Ще ви призная, че аз споделям мнението, че е нужно да бъде декриминализирана измамата. Хората с нашата професия знаят много добре, колко е относителна моралната оценка на постъпките, деянията, отношенията... Като изключим обмена на стоки нима всичко останало не е илюзорно? А пък, и стоките имат доста плътно илюзорно покритие. Живеейки в плуралистично общество ние допускаме производство и потребление на множество религии, множество идеи, множество светогледни позиции, мнения, интелектуални построения... и т.н. Следователно допускаме множество истини. И тъй като те не могат да бъдат верни в своята съвкупност и едновременност, значи допускаме множество илюзии и заблуждения. Илюзиите са доста добър бизнес. В нашето постинформационно общество, оня, който е способен да управлява илюзиите, той владее света. Все още в нашите архаични закони обаче, като противоправно деяние се допуска умишленото въвеждане в заблуждение, с цел изгода за заблуждаващия. А нима, заблуденият не получава нищо? Най-напред той получава внимание към собствената си персона. Получава усещане за добронамереност към себе си. Ако е травмиран, обиден или засегнат от нещо, той ще получи съчувствие, разбиране и състраание. После пред него бива представена възможност за забогатяване, престижна работа и други възможности за щастливо бъдеще. Истина е, че той не достига това щастие. Но, нима надеждата, съблазнително опакована, не е една добра стока, която той получава? И нека сега да се върнем конкретно на нашия случай. Подсъдимият, овладял до съвършенство тънкото изкуство на куртизанката, е въвел своята „клиентка“ в една изградена от него ерзац действителност, в която тя се е изживявала като интересна и желана. След това той е събудил в нейното въображение представите как те заедно похарчват спечелените от хазартната игра пари на Пампорово или на морето. Или пък как тя му дава парите, за да се справи той с някакъв свой проблем, който има финансово решение. Защо изживяването на тези мигове да няма своята цена? Дори после на жертвата й е било предложено обезщетение за неприятния финал, но тя отказала. Нейният грях се състои в това, че тя е предпочела стихийната, неорганизирана, нерационална действителност пред организираната, рационално управляемата, която е била създадена от подсъдимия за временно

ползуване от нея. Липсата на усет за изчерпването на „драмата“, организирана за нея, е нещо несъответстващо на съвременната динамика на потребление на лични преживявания. Подсъдимият е могъл да й предостави две основни преживявания, две тръпки. Едната — да изживее себе си като комарджийка, загубила всичко, една доста ефектна драматична поза. Другата — спасителка на любимия човек, изпаднал някога в хазартна зависимост и сега преследван. Сиреч, тя е можела да наложи битието си върху тези две възможни негови проявления, да употреби тези проявления. Но тя е очаквала да получи всичко от тази връзка. Искала е чрез него да изживее романтичните си момичешки мечти за любов, вярност, съпричастие... и тям подобни. Изобщо ако анализираме поведението на жертвата, ще открием една неспособност за адекватна обществена интеграция. Според прокурорската версия, подсъдимият се е занимавал с измами. Ако се е занимавал с това, то той притежава едно качество, което аз наричам екстериорна рефлексия. Сиреч е човек със способност да овладява и чуждия интелектуален свят. Той е наясно с чуждите мисли, чувства, желания ... Той може да съгражда възможности като си послужи с въображението на другия. И ако ние се стремим към диалогичност на нашата цивилизация, ще признаем, че хора като подсъдимия съдържат априорно самата диалогичност или поне са доста по-пригодени за нея от обикновените едноизмерни хора, които са наясно само със своите стремежи и чувства. Подсъдимият стои по-високо от тях в социалното си развитие. Той би могъл да бъде полезен за обществото. Аз съм убеден, че ако живота на подсъдимия се бе стекъл по друг начин, сега той можеше да е дипломат, мениджър, политик, адвокат, да завежда отдел „връзки с обществеността“ или да се занимава с нещо друго не по-малко престижно. Най-общо казано, колеги, пред нас стои въпроса — да изберем миналото или бъдещето. Едно мъртво момиче, с което ни свързват само ирационални, мистични връзки. По-точно те свързват майката и мъртвото момиче, а не нас. И един жив, дееспособен, пригоден, обществено активен индивид, с добър потенциал за развитие. Той доказва това чрез спечелването на битката за парите, в тази неприятна история. Нека не затваряме този потенциал зад решетки. Убеден съм, че подсъдимият може да намери реализация на своите способности като истински рекламен агент. Хора като него са нужни на икономиката. Ние имаме дълг пред бъдещето. И ако мислим позитивно, ако обявяваме живота и развитието за върховни ценности, а не смъртта, то нека не поставяме пречки пред реализацията на живота. А сега ми позволете да се спра на версията на защитата, според която случаят е непредумишлено убийство при спречкване между влюбени. Според...

 

 

Писмо до провинцията

 

Уважаема госпожо,

 

Пиша ви това писмо за да ви уведомя за резултатите от приключилият вчера съдебен процес срещу убиеца на дъщеря ви. Ще се огранича с информация за онези аспекти от решението на съда, които имат значение за вашият по-нататъшен живот. Ще ви спестя подробности, които биха могли да предизвикат у вас негативни емоции.

За мен е жалко, че не присъствахте на последните заседания, за да се уверите сама, как аз, като ваш адвокат по гражданския иск, отстоявах твърдо вашите интереси в съда. Ще ви кажа, че и господин прокурорът се представи много добре. Но, трябва да призная, че колегата от защитата също свърши своята работа блестящо. Не напразно той е един от най-високо платените адвокати в столицата. Той успя да издейства за вас безпрецедентно обезщетение, което ще възмезди вашата загуба. Подробно ще ви запозная с обезщетението в края на настоящото писмо.

Позволете ми тук да споделя с вас някои свои размисли, които възникнаха у мен, по време на процеса и след него. Вярвам, че това, което най-добронамерено ще споделя с вас, ще ви бъде полезно.

Госпожо, отглеждайки децата си, ние виждаме в тях наше продължение. Те ни дават усещане за екзистенциална непрекъснатост на себе си в променящия се свят. Чрез онова, което сме вложили като възпитание, ние разпознаваме себе си в този свят. Но, много често като родители правим (имам син на 11 и дъщеря на 7 години) тази грешка да навличаме на децата си тежките доспехи на нашите морални принципи. Като си мислим, че доспехите ще запазят душата и съвестта им. Такава броня е била подходяща за примитивните общества, където има общ критерий за правилност на поведението. Където за постигането на целите не е необходим (а и изобщо не съществува) разнороден човешки ресурс. Нашата задача като съвременни цивилизовани хора е, да пренебрегнем желанието си да превръщаме нашите деца в застинали морални статуи, на които да се любуваме. А да ги подготвим за множественото функциониране на модерната личност, в която разбира се е застъпен и моралния компонент. Трябва да си дадем сметка, че на децата ни ще се наложи да съжителстват (да споделят общ град) с хора, които са овладели по-добре от тях, способността за оползотворимост на житейските ситуации. И трябва да приемем, че те могат да гледат на децата ни като обекти на тази оползотворимост. За да могат децата ни да са пригодни за това съжителство, трябва поне част от съзнанието им да бъде „настроено на вълната“ на оползотворителите. Да приемат техните цели, стремежи, желания, порядки, нрави... поне в част от своето съзнание. Да ги разберат и познаят, за да не попаднат в капана, който им готви измамника. По принцип е полезно да поддържаме някаква част от съзнанието си „покварена“, както биха казали древните. И тази „поквара“ е „данакът“, който трябва да платим за да живеем модерно и цивилизовано, а не първобитно. Ако, желаете вашата дъщеря да получи образование и изобщо обществена реализация, допуснете „покварата“ в нейното съзнание. Защото как можем да твърдим, че издигаме живота като върховна ценност, ако не вложим в този живот предварително механизми за самозащита — социална и биологична. Друг самозащитен механизъм би могъл да бъде „незациклимостта“. „Зациклянето“ върху една връзка, върху определени отношения, приятелства, партньорства и т.н. Липсата на усет за изчерпването на отношенията е нещо затормозяващо. Липсата на знание за ролево-функционалното разделение на индивидите е нещо пагубно. Усетът, с кого как можеш да си послужиш, е нещо, което ще бъде много полезно да развиете у вашата дъщеря. Нравствената пластичност, необходима за съществуването в множествено функционално общество. В общество с различни равноценни морално слоеве, тази пластичност е качество, което вашата дъщеря непременно трябва да притежава. Вероятно се питате защо говоря за дъщеря ви в бъдеще време, след като тя бе убита. Причината е в това, че колегата адвокат от защитата успя да издейства вашата дъщеря да бъде клонирана от клетките ДНК, взети от съдебните медици при разследването. За нашата съдебна практика това е първият такъв случай, но в чужбина вече съществуват такива прецеденти. Колегата успя да убеди министрите на правосъдието и здравеопазването, че в този случай е необходимо да издадат специални разрешения за клониране. И те го направиха, водени от убеждението, че това е справедлив акт на състраддание към вас. Процедурата по клонирането е вече започнала и през следващата година ще получите детето, което надявам се ще възпитавате с любов и мъдрост и няма да повтаряте грешките, допуснати при възпитанието на дъщерята, която вече изгубихте. Вярвам, че ще ви бъдат полезни и парите, които съдът определи да ви бъдат изплатени за кръвнина, в размер на 200 средни месечни работни заплати. Колегата от защитата настояваше за 150, но моята пледоария успя да убеди съдът да вдигне тази цифра на 200. След клонирането и паричната сума третият последен компонент от обезщетението се състои в това, извършителят да заплати стойността на една специална медицинска процедура, на която вие ще бъдете подложена. Процедурата се състои в следното: пред вас ще бъд

ат демонстрирани снимки на вашата убита дъщеря в различни периоди от живота й. Същевременно скенер ще сканира участъците от вашият мозък, които се активизират при гледките свързани с дъщеря ви. След това тези участъци ще бъдат облъчени със специални лъчения. Целта на процедурата е възпоминанията за вашата дъщеря да не бъдат така болезнени и травмиращи, да не предизвикват у вас мъка. Тези възпоминания ще са бледи, сякаш не са се случили с вас. Както се изрази лекарят, който ще извърши процедурата: те ще бъдат „като спомени от сънища“. Медицинската апаратура, с която ще се извърши процедурата е произведена от високотехнологични водещи американски фирми и е доказала своята ефективност в Съединените щати. Разбира се, тази процедура е включена към обезщетението само като бонус, и вие можете да се откажете от нея. Но, моят най-добронамерен съвет към вас е, да не се отказвате, тъй като вашето съзнание е затлачено от всички минали чувства, свързани с живота и кончината на вашата дъщеря. И те са бремето, товарът, от които вие трябва да се освободите за да погледнете към бъдещето с вяра и надежда. Благоговейното паметуване на мъртвата ви дъщеря, превръщането на спомена за нея в олтар, пред който да се кланяте, пречи да обърнете посоката на битието си към сегашния, актуалния, живия живот. Ако мислите позитивно госпожо, ще приемете вашата изгубена вече дъщеря само като чернова, а истинската ще бъде тази, която тепърва ви предстои да отгледате и възпитате. Ако решите да приемете предложението за процедурата, се свържете с мен, за да организирам срещата ви с медицинския екип. Парите за обезщетението ще ви бъдат преведени по банков път. Само трябва да ми пратите номера на банковата си сметка. Местните медицински власти имат задължението да ви доставят вашата нова дъщеря. Когато я получите, тя ще бъде на тримесечна възраст.

Накрая на писмото ми позволете да ви предам най-искреното човешко съчувствие на колегата от защитата. Тъй като по време на процеса той нямаше възможност да изкаже съболезнованията си към вас. За това ме помоли да ги включа в писмото.

Нека не ви прозвучи прекалено патетично, ще приключа писмото с призив: Госпожо, обикнете отново живота, има основание да се живее.

 

 

Присъдата

 

Вече се бе стъмнило и жената се прибираше в къщи. През отвора на вратичката на пощенската кутия тя видя че вътре има нещо. Отвори кутията и взе писмото от нея. После се запъти по стълбите нагоре към своя апартамент. Съпругът й бе умрял преди 14 години. От тогава не поддържаше много обществени връзки. Нейното внимание беше насочено най-вече към дъщеря й. Преди половин година я повикаха в София, за да идентифицира трупа на дъщеря си. След аутопсията я погреба в родния си град. После трябваше да отиде на процеса срещу извършителя. Присъства само на първото заседание и после не ходи. От тогава съвсем се затвори. Не общуваше с никого, освен на работата си. Но, и там почти не говореше. След като стигна петия етаж жената отключи вратата. Влезе в апартамента си и седна до масата в хола. Отвори писмото и го прочете. След това седя дълго на стола и гледа към масата с празен поглед. После стана, отвори прозореца и седна на перваза с лице към стаята. „Сега те ще ми устроят ново бъдеще, ново щастие, ново продължение на живота. Сякаш нищо да не е било. Живота, в който родих, отгледах и изгубих дъщеря си, вече не струва нищо, моето страдание се е превърнало в непотребна вехтория, която мога изгодно да заменя за тяхното щастливо бъдеще. Моето щастие бе в друго време. Сега светът е само техен, на онези които ми отнеха дъщерята и миналото. Сега аз ще си отида от техният свят, защото той е неуютен за мен. Надеждата на живота ми си отиде заедно с дъщеря ми. А, с това писмо си отиде и моя свят. Нека тук да останат убийците, измамниците, адвокатите... аз ще си отида...“ И ако има някъде страна, където всички корабокрушенци достигат до чудни острови, където на каръците се пада джакпота, където отношенията не се изчерпват, където постоянни са не интересите, ами приятелствата, където безплатното сирене не е само в капана за мишки, където можеш да се влюбиш без предварителни изчисления, където хората са нецивилизовани, едноизмерни и първобитни, където другият не е плячка. Ако има такава страна, то жената щеше да отпътува към нея за да намери там дъщеря си. Тя се оттласна от перилата на прозореца и гърбом полетя надолу. Прелетя пет етажа, просна се върху циментовата плоча и веднага издъхна.

Беше ранна утрин. Двама съседи излизаха от входа, видяха безжизненото й тяло върху цимента и единият от тях каза:

— Я, това е съседката от петия етаж.

— Миналата година убиха дъщеря й в София — допълни другия, сякаш това убийство все още имаше някакво значение.

 


напред горе назад Обратно към: [Безсмъртни произведения][Румен Тодоров][СЛОВОТО]

 

© 2003 Румен Тодоров. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух