напред назад Обратно към: [Безсмъртни произведения][Румен Тодоров][СЛОВОТО]



Джордано Бруно


Писмо от папата до Джордано Бруно

 

„Уважаеми господин Бруно,

в тъмните средновековни времена един ексцентричен поляк от Торун, чието име предпочитам да не споменавам (между другото прислонен към лоното на светата римокатолическа църква), публикува своите небивалици, плод на болното му въображение, в книгата „За движението на небесните тела“. Още в предговора на тази книга ревностният католик г-н Озеандар, който е имал длъжност да напише предговора й, подчерта, че идеите изложени в нея представляват само едно интелектуално упражнение, само една непретенциозна теория. За съжаление обаче, тази теория бе доста майсторски изложена. Като че ли самият дявол бе водил ръката на поляка при написването й. Защото някои авторитетни и уважавани личности се поддадоха на заблужденията, че земята се движи около слънцето и се върти около оста си. И всякакви такива глупости. Пренебрегвайки правдивата геоцентрична теория. Като най-ярък пример за заблуждение бих посочил г-н Галилей, който в последствие осъзна грешката си и се отказа от лъжливите и противни на светото и божествено писание доктрини. Някои злонамерени коментатори твърдят, че след отричането си г-н Галилей смънкал нещо под носът си и то било: „И все пак тя се върти“. С което искат да внушат, че отричането е неискренно. Но, брат Бенедикт, който го е придружавал на излизане от инквизиционния трибунал (и чийто показания се пазят в архивите на Ватикана), ясно свидетелства, че г-н Галилей само се прокашлял. Разбира се, нашата църква пое отговорността за нецивилизованите средства за убеждение, използвани в онези мрачни времена от тях имиджът на църквата ни пострада доста. Ние, както знаете отдавна се отказахме от тях. С това смятахме (аз и кардиналите) въпроса за приключен. Не предполагахме, че църквата ще бъде изложена на предизвикателството, на което вие г-н Бруно я подлагате. Вие воден от суетната си жажда за земна слава. Нанасяте обида на стотици милиони вярващи, с вашите опити за възраждане на отдавна забравената хелиоцентрична теория. Като продължавате да добавяте към нея още небивалици. Например, че слънцето е само една от многото звезди и разни други, на които няма да се спирам. Разбира се светата римокатолическа църква приема спокойно вашите провокации. След като не сте вече в лоното на нашата църква вие имате право на свободно изразяване на мнение.

Сигурно вече се питате, защо ви занимавам с неща, които вие сам, г-н Бруно, добре знаете. Целта ми е излагайки нашата позиция по гореспоменатите въпроси, да демонстрирам добронамереността на светата католическа църква към вас и да апелирам:

Ако вие, г-н Бруно, като бивш доминикански монах и свещеник, питаете някакво уважение към нашата църква и към бога, отречете се, отречете се от безбожните си твърдения. Вие постигнахте голяма известност, но повече от това не може да очаквате. Доверието във вашите теории не надвишава повече от 2 % в католическите страни и около 4 % (по осреднени данни) в некатолическите. Това е пределът на славата, който вие не ще надминете никога. Затова отречете се г-н Бруно в името на бога.“

 

Писмо до Джордано Бруно от президента на Република Италия

 

„Уважаеми господин Бруно,

останах много доволен, когато видях, че привържениците на вашите теории са отворили страница в интернет, и са пуснали там в обръщение нашите идеи. Сега те влязоха в нормална конкурентна борба с доказаната геоцентрична теория. Аз лично не вярвам това да доведе до драстично повишаване на броя на вашите последователи. Защото вашите теории намират популярност сред онази прослойка от обществото, която не си служи с глобалната информационна мрежа. Това са неудачниците и аутсайдерите на Европа. Те охотно приеха идеите ви. Това им осигури оправданието, че обществената действителност, която ги заобикаля е подчинена на лъжливи светогледни принципи, и си намериха аргумент да не я приемат. По този начин замаскираха собствената си житейска неприспособимост. Тези нещастници не могат да променят обществения ред.

От друга страна страстта към промяна е заложена у цивилизования човек и мой дълг като управляващ е да канализирам и насоча тази страст в правилна посока. За благото на обществения прогрес. Например, придобиването на нов автомобил е промяна подпомагаща развитието на нашата чудесна автоиндустрия. Дадох ви пример от сферата на материалното, но нашата цел като управляващи бе да достигнем в сферата на културното и идейно творчество. Онази динамика на индивидуалното възприятие и обществено потребление, която да съответства на равнището на динамиката на материалното потребление. Ние отдавна постигнахме такива равнища на динамика на идейното потребление, че нашите радикални възгледи за вселенско устройство въобще не ни безпокоят. Те няма да променят обществения ред. Нашата система е традиционно толерантна към всякакви нови идеи, дори когато те са дотолкова абсурдни колкото вашите.

Аз като всеки истински демократ, разбира се съм готов да умра в защита ва вашето право на свободно изразяване на мнение, дори когато не съм съгласен с него.

Въпреки описаното по-горе, аз апелирам към вас, г-н Бруно, да се отречете от вашите идеи. Защо отправям към вас този апел, ще се опитам да изложа по-надолу в писмото си.

Както знаете, г-н Бруно, нашето общество се намира в динамичен досег с истината. За разлика от деспотичните режими където този досег е статичен. Има достоверни данни, получени от нашето външно разузнаване, че деспотични, нецивилизовани, закостенели политически режими са готови да приемат хелиоцентричната теория заедно с вашите допълнения към нея, като своя официална държавна идеология. Сиреч да обявят вашите идеи за 100 % истинни. Знаейки за политическите нрави в нецивилизованите страни, може да се предполага, че вашите идеи ще останат там официални в продължение на десетки години, което ще възпрепятства циркулацията и потреблението на идеи в световен мащаб.

За нас и нашите европейски партньори е крайно обезпокоително, че тези режими успяват да се домогнат до собствена идентификация посредством приемането на неупотребени от нас (официално) теории.

Господин Бруно, световната цивилизована общност не би приветствала подобно идеологическо укрепване на тези режими.

Според най-авторитетните италиански и европейски социалози, вашите теории допреди месец са достигнали пикът на своята популярност и сега са в период на спад. Според тях, вашите теории са били приети в Южна Европа от не повече от 3 % от населението, а в северна, където сте по-популярен, този процент не надвишава цифрата 6. Ако си послужа с един борсов термин, сега вашите акции са най-високи. Сега цената на вашето отричане е най-голяма. С всеки изминат ден популярността ви спада. Безсмислено е да упорствате, отречете се и поискайте нещо в замяна на отричането. Вярвам, че като цивилизовани хора ще съумеем да се спазарим.“

 

Писмо до Джордано Бруно от Паоло Манчини от адвокатската къща „Манчини и Маркони“

 

„Уважаеми господин Бруно,

Нашата адвокатска кантора е специализирана в правното обезпечаване и публично представляване на партии и организации, споделящи малко популярни сред обществото убеждения.

Проблемът при лансирането на глобални идеи като вашата се състои не в това, че конкуренцията при предлагането е много остра, а в това, че кръгът от потребители е доста стеснен. Днес интересът е ориентиран към търсенето на идеи, които не поставят под съмнение общите светогледни принципи. Сега интересът е ориентиран към търсенето на неангажиращи, ефектни, бързоприложими идеи, разпространявани главно чрез интернет (това обикновено качва популярността им поне с 2 %), някои дори ги приемат само защото са ги видяли в мрежата. Като човек, който отдавна следи пазара на нови идеи, аз бях убеден, че той е зациклен поради пресищане. Бил съм свидетел на доста опити за реставрация на стари идеи, но никой преди вас, г-н Бруно, не е правил това с ттакъв феноменален успех.

Аз нямам право да давам оценка на вашата тактика, но все пак съм човек, който следи вашите публични изяви, затова ще споделя с вас, г-н Бруно, че според мен прибавянето на ваши допълнения към средновековната хелиоцентрична теория на Коперник беше много удачен ход. Той покачи с около 1 % вашата популярност. Според социалогическите проучвания обаче популярността ви започва да спада. Вече месец и половина се наблюдава тази обезпокоителна тенденция. Казано по-грубо вашите идеи вече излизат от мода. И ако не вземете мерки за тяхното „освежаване“, след няколко години почти никой няма да се интересува от тях.

В нашата кантора възникна например идея, че е възможно да издирите някой средновековен култ, преследван тогава от папството и да го представите като добавка към хелиоцентричната теория и вашите допълнения към нея. Това вероятно ще повиши интереса на публиката към вас поне с 2 %. С този ход бихте могли да заявите претенции и към сферата на предлагането на сакрални убеждения.

Ще ви информирам и за опасностите, които идват от плагиати, опитващи се да дублират вашия успех, със сходни на хелиоцентричната сурогатни теории. Например някой си Флаяни от Перуджа издигна версията, че луната била в центъра на вселената, но не успя да привлече внимание към себе си.

Уважаеми господин Бруно, крайно време е вашите идеи да придобият присъствие в правния мир. Ако вие се отегчавате от всички правни и политически процедури, аз съм готов да оглавя обществена организация, изповядваща вашите идеи. Ако това бъде партия, може би ще успеем да влезем в следващия парламент. Вие бихте могли да станете почетен председател на партията.

Господин Бруно пазарът е непредсказуем за хора без необходимия опит. Ако се обърнете за помощ към нашата кантора ще се убедите, че сме усвоили до съвършенство изкуството за оползотворяване на новите идеи (или рециклираните стари). Ако ни приемете като партньори ви гарантираме такива обществено влияние и пари, каквито никоя от конкурентните кантори не може да ви осигури.“

 

Писмо от интелектуалците от кръга „Ударна група за комуникативно действие“

 

„Уважаеми господин Бруно,

безпокои ни експанзията на формите на инструменталното рационализиране на обществото, по-специално нарастването на влиянието на оная социална подсистема на целесъобразно-стратегическа некомуникативно насочена дейност — държавната администрация. Именно нарастването на количеството дискутиращи субекти и увеличаването на броя на обектите на дискусия извън властовите структури, служи като противотежест на гореспоменатата експанзия. Чрез вашата поява на обществената сцена бе съхранен идеалът за консенсус в освободената от външна принуда комуникация. Консенсусът бе не в приемането на хелиоцентричната теория, която е доста спорна. Консенсусът бе около вашето право на свободно изразяване на мнение. Комуникативната практика е застрашена от нарастващата роля на държавата, налагаща ограничения в свободната конкуренция и отклоняваща общественото развитие от моралните норми на търсенето, предлагането и постигането на свободен диалогичен консенсус. Именно вашето противостояние на натиска от страна на г-н Президента, за ваше отричане от собствените ви теории, осигури съхранението на променливия ценностен ландшафт, гарантиращ запазването на диалогично комуникативно-разбиращо рационализиране на обществото извън контрола на властовите субекти. Ландшафт, за който поданиците на тиранични режими, стенещи под игото на диалогичен дефицит, само си мечтаят. Вие изпълнихте своя дълг спрямо комуникативната практика, г-н Бруно. В това се състоеше вашата социална функция на този етап. Да обезпечите разнопосочността на обществения дискурс.

Сега, ако сте уморен, можете да се отречете от идеите си съвсем спокойно.“

 

Съобщение във вестник „Кориере де ла сера“

 

„Според достоверен източник на информация, нашумелият напоследък теоретик Джордано Бруно планирал своето отричане от идеите, които той до скоро проповядваше. За причините на бъдещото отричане няма достоверни данни. Според някои, причината била в неспособността на г-н Бруно да наложи идеите си в конкурентната среда и поради своето безволие е решил да се отрече. Според други мнения, става въпрос за тайно споразумение между него и правителството. Изобщо, плановете на г-н Бруно са забулени в мистерия и медийна непрозрачност. Не напразно много журналисти го обвиняват в задкулисни действия зад гърба на обществото. Тази тайнственост породи различни догадки. Наскоро френски журналист пусна в обръщение предположението, че г-н Бруно може публично да се залее с бензин и да се самозапали, в знак на протест, че обществото не прие неговите теории. Това обаче е малко вероятно.

Ще си позволим да цитираме изказването на Чезаре Роси — един от най-близките сподвижници на г-н Бруно. То бе направено пред наш журналист на последната демонстрация на привържениците на хелиоцентричната теория в Милано, състояла се вчера. Според господин Роси:

„-Джордано имаше гениалността да прозре устройството на вселената и си въобрази, че е достатъчно да съобщи на хората за своите прозрения, за да ги приемат за истинни. Когато не ги приеха, той реагира като дете, на чийто номер не са ръкопляскали. Сви се в ъгъла и заплака — фигуративно казано. Аз и още десетина души от неговите последователи възнамеряваме да проведем дискусия с негово участие, в която ще се опитаме да го убедим да не се отрича.“

По окончателни сведения, г-н Бруно възнамерява да огласи за своето отричане на нарочна пресконференция на 17 февруари.“

 

Писмо до Джордано Бруно от президента на италианската туристическа асоциация

 

„Уважаеми господин Бруно,

до мен достигна обезпокоителното съобщение, че вие планирате да се отречете от вашите идеи. Имате свобода да вярвате в каквото си искате и да се отричате от каквото си искате, но би било безумие след като имахте енергията, обаянието и харизмата да натрупате около себе си толкова голям обществен ресурс на внимание, просто да го оставите неоползотворен.

Господин Бруно, ще ви призная, че мен не ме вълнува това дали Земята се върти около Слънцето или извършва движения като топче за пинг-понг по време на игра. Дали звездите са далечни слънца или точици в небето. Аз се интересувам от доста по-прозаични неща. Например дали догодина в Ливорно ще има с 10 % по-малко туристи от тази година или с 10 % повече.

Но, да се върна на въпроса защо съм притеснен от вашето бъдещо отричане. Боя се, че то ще се отрази негативно на популярността ви в страните от Северна Европа, от където идва основния туристически поток към Италия. Нашата асоциация полага сериозни грижи за популярността си в Европа.

Във връзка с това нашата асоциация се обръща с делово предложение към вас, г-н Бруно. Вие да станете „лице“ на италианската туристическа индустрия. Ако приемете това предложение, ще бъдат заснети клипове с ваше участие в най-известните италиански курорти и пред най-важните италиански културни паметници. Вашето лице ще се отпечата върху туристически проспекти, диплянки и картички на фона на наши туристически обекти.

За тази ваша дейност вие, г-н Бруно, ще се превърнете в един от най-добре платените хора в Италия.

Накрая може би е излишно да го пиша, но все пак ще ви напомня, че за нас сте много по-ценен неотрекъл се от своите идеи.“

 

Писмо до Джордано Бруно от Министъра на вътрешните работи на Италия

 

„Уважаеми господин Бруно,

Дочух, че няма да ни доставите (на мен и другите министри) това удоволствие да ни бъдете опозиция. Явно държите да не ви вкарваме в нашите рамки. Това разбира се си е ваше право. Между другото това ваше решение не ме изненадва. Но, остава открит въпросът с овладяването на екстремистките елементи, който ме безпокоеше. Групи от хора, обявяващи се за ваши привърженици, извършват вандалски актове в Италия и по цяла Европа.

Ако вие г-н Бруно имате чувство за гражданска отговорност, то отречете се от вашите идеи по начин, който би бил най-безболезнен обществено. Подготвих кратък текст, който вие бихте могли да прочетете при отричането:

„Никога не съм приемал ексцентричните и налудничави идеи на оня смахнат поляк Николай Коперник. Когато изрових прашната средновековна теория и добавих към нея мои допълнения, целта ми бе да проверя равнището на цивилизованост на европейските общества. Исках да видя дали наистина е гарантирана свободата на изказ на идеи. И трябва да призная, че Европа издържа блестящо този изпит. За мен няма никакво значение къде се намират Слънцето и Земята. Въртят ли се или не. Има неща много по-важни. Например, свободата да изразиш мнението си, каквото и да е то. Дори и толкова абсурдно като хелиоцентричната теория. Но, още по-абсурдно е в името на тази теория да се вандалства по улиците на европейските градове. Недопустимо е да се използват нецивилизовани, антидемократични, некомуникативни средства с цел признаването на теорията за валидна.“

Ако не одобрявате някои пасажи от текста, разбира се бихме могли заедно да ги коригираме. Ще свикам комисия от психолози, социолози, криминолози и по пътя на дискусията ще съставим текст, който ще обезсърчи лумпените. Така с общи усилия ще защитим европейските ценности.

Предполагам причината за вашето отричане от теориите, които проповядвате е, че не желаете другите да ви вкарват в своите схеми. Да встъпвате в социални роли отредени ви от други, да участвате в чужди сценарии. Призовавам ви обаче, участвайте в този сценарий. Само в него. За да защитим комуникативната практика, на която и вие дължите много. За да не осъмнем някой ден и да видим, че властта е преминала в ръцете на некомуникативниците-лумпени.

 

П.П. Нямате си на представа, как добре ви разбирам по повод на решението ви за отричането. Честно да си призная и на мен самия понякога ми се иска да се отрека от всичко.“

 

Предаване на телевизия РАИ ДУЕ

 

„Предаваме директно от площада на цветята в Рим. За днес 17 февруари е насрочена пресконференция, на която се очаква известният теоретик Джордано Бруно да огласи дали се отрича от своите идеи или не. Тук присъстват около 200 журналисти и фоторепортери, изпратени да отразят събитието. Те са представители на около 40 нации. Наред с всички представители на големи агенции и средства за масова информация, тук присъстват и журналисти от Монголия, Еквадор, дори един от Коморските острови. Има също и група от около 150 привърженици на г-н Бруно, които още от сутринта развяват транспаранти и скандират спорадично лозунги в подкрепа на своя кумир. Отричането или неотричането на г-н Бруно няма да доведе до срив на борсата в Милано, и изобщо няма да последват някакви обществени сътресения. Но, за много хора по света е любопитно, дали все пак той ще се отрече. Успяхме да придумаме един от най-радикалните привърженици (някои ги наричат лумпени) на г-н Джордано Бруно да ни даде интервю. Поради понятни причини той пожела да го снимаме с гръб към камерата. Чуйте разговора му с нашия репортер:

— Какво бихте казали на нашите зрители? За какво се борите вие и приятелите ви?

— Аз исках да кажа, че преди 5-6 века имаше един тиранин — папата. Сега десетки тиранчета са се впили в снагата на Джордано Бруно като пиявици и го обезкървяват.

— Можете ли да изразите по-ясно, какво имате в предвид?

— Не мога.

— Добре, смятате ли, че с тези ваши...“размисли“ могат да се оправдаят изпотрошените витрини, запалените автомобили, вандалщината?

— Не знам.

— Ако нямате да кажете нещо друго, благодаря за интервюто. Поканил съм също за коментар професора по социология Микеле Будзето. Господин Будзето, как бихте коментирали изказването, което току що чухме?

— Ами аз смятам, че всичко, което чухме от тъй наречения „радикален привърженик“, е дотолкова ясно, че всеки коментар би бил подценяване на интелигентността на зрителите.

— И все пак? Как бихте го коментирали?

— Ами този „привърженик“ екстиоризира собствената си подтиснатост и неспособност за личностна себеизява и я експонира върху образа на своя кумир, за да го превърне в страдалец и жертва. Той дори не може да формулира рационално своето мнение. Рационалното, това е пътя към другите в цивилизования свят. Това е пътя към перманентната широка обществена дискусия, определяща ориентирите и приоритетите за развитие на демократичното общество. „Привърженика“ си служи с ясни само нему метафори, които му въздействат на неосъзнато, емоционално равнище. Кои са тези „тиранчета“? Как го „обезкървяват“? Това той не може да обясни. Подобни антикомуникативни личности имат нужда от някой аятолах Хомеинй, който да определя техните ориентири. Обосновавайки ги с мъгляви ирационални послания. „Привърженика“ не може да разграничи различията в динамиката на промяна на социалната подсистема — църквата и гражданското общество като цяло. Той идентифицира папата като враг и тиранин, защото е неспособен да види априорно присъщата на тази институция слаба динамика на светогледно-ценностните търсения. А, под „пиявици“ обърканият му мозък вероятно разбира институционалните и неинституционалните легитимни представители на гражданското общество. Той неосъзнато сакрализира един субект от публичното дискусионно пространство, а именно своя кумир. С други думи иска да му предаде някакъв вечен статус. Да го превърне в икона. Да го изкара от нормалното конкурентно динамично-ценностно поле. Желае правотата на теориите да се решава „на бойното поле“, а не в сферата на рационално комуникативния дискурс. Той иска да се „саможертва“ в името на своя кумир. Защото връзката му с него е основана на чувства. Спомням си един ранноренесансов мислител, ако се не лъжа Алан от Лил бе писал „човек разсъждава като ангелите и чувства като животните“. „Привърженика“ сам се свежда до равнището на животинското. Той иска да чувства, иска да обича. Той е едно животно с речеви способности. Всъщност, ако си послужа с една метафора, неговият кумир г-н Бруно чийто идеи аз не споделям, е само едно малко винтче от големия влак на цивилизационния прогрес, който по силата на...

— Извинете господин професоре, говорите много интересно, но трябва да ви прекъсна, защото виждам, че г-н Бруно вече се приближава към трибуната обкичена с микрофони. Ето фотографите вече го заслепяват с блясъка на светкавиците си. Навярно чувате, уважаеми, зрители неистовите скандирания на привържениците. Г-н Бруно е вече на няколко крачки от трибуната. И в този момент няма да прекъснем, за да ви покажем реклами. Защото ни казаха, че прекъсването в сюблимни моменти понижава нашият рейтинг. Но след изявлението на г-н Бруно ще трябва да пуснем реклами, защото както би казал Чърчил, ако беше жив — рекламата е нещо много, много лошо, но по-добро просто не е измислено...“

 


напред горе назад Обратно към: [Безсмъртни произведения][Румен Тодоров][СЛОВОТО]

 

© 2003 Румен Тодоров. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух