напред назад Обратно към: [Безсмъртни произведения][Румен Тодоров][СЛОВОТО]



Империя на щастието


Заплахата

 

— В края на това заседание колеги, искам да споделя с вас едно свое усещане. За това, че в селото се случва нещо нередно. От няколко месеца продажбите на наша продукция там бележат спад. Лек спад, разбира се, но устойчив. Преди две седмици в селото имаше случай, когато бяха разкъсани 15 рекламни плаката на наша продукция. Днес ми съобщиха, че три билборда, рекламиращи нашия препарат за отслабване, са били опръскани с бяла боя. Нашите информатори в селото не съобщават за промяна на обстановката там, но аз, който работя в завода още от неговото създаване, съм си изработил нюх за проблемите със селото и ви уверявам колеги, че там нещо се мъти. Усещам го като далечен тътен, имам шесто чувство за тези неща и за да предваря възможната опасност, натоварвам шефа на отдела по маркетинг със задачата да наеме външен агент, да му създаде легенда и да го прати в селото за проучване на обстановката там. С това закривам днешното заседание.

 

Агентът

 

... — След като вече уредихме въпроса с вашия хонорар и техническите аспекти на вашето бъдещо пребиваване в селото, бих искал да ви запозная с обстановката там. В селото израснаха вече две поколения, които знаят наизуст текстовете от нашите рекламни песнички. Първолаците ги изучаваха, правеха кавър версии по тяхната музика. Поставяха в рамки нашите рекламни плакати и ги окачаха в административните сгради и домовете си. Младите залепяха нашите диплянки по стените на своите стаи. Тези поколения определяха ценностната си ориентация от онова, което бяха прочели в нашата заводска многотиражка или бяха чули от нашия радиовъзел, но най-силно им въздейства телевизионния канал, който заводът ни успя да пусне със собствени финансови средства. Каналът излъчваше рекламни клипове пропагандиращи нашата продукция. Когато се появи интернет, подарихме компютри на онези от селото, които проявяваха най-голям интерес към завода и чрез нашите сайтове те станаха постоянно съпричастни към живота в големия завод. Селските родители мечтаят децата им да учат в заводското училище и след това да заработят в завода. Затова ние вземаме от селото най-качествения човешки материал. Всеки, който има някакъв талант, амбиции, потенциал, заложби, знае, че те могат да се осъществят само в завода. Онези, които имат талант на скулптори, извайват матриците за изкуствените фалоси и телата на куклите, произвеждани в завода и продавани в секс-магазина на селото. Онези, които имат художествено-изобразителен талант, рисуват опаковките на нашата продукция и рекламните ни проспекти. Други, които имат артистичен талант, учавстват в нашите рекламни клипове или ги режисират. Тъй като клиповете се излъчват по заводската ни телевизия, те обикновено траят с часове и обхващат цялата гама от хранителна, фармацевтична, химическа и пластмасова продукция, произвеждана в завода. Обладаващите литературни заложби пишат сценарии за клиповете. Когато някой го влече поезията, той съчинява стихчета за рекламните ни песнички, а музиката за тях се съчинява от талантливите музикално. Но, не само художественият талант се реализира тук. Философските заложби също имат поле за изява в психологическата лаборатория за мотивация на работниците или в отдела „връзки с обществеността“, или пък в юридическия ни отдел. Онези, които бяха кадърни и усърдни в познаването на химическите и механическите процеси станаха наши инженери и технолози. Те също са творци. За разлика от художествените творци обаче въздействащи на съзнанието чрез слуха и зрението, нашите технолози и фармаколози въздействаха на останалите сетива. Хранителните овкусители, сътворени от тях смесени с храната, замесени в хляба на потребителите, въздействат на вкусовите рецептори, а химическите ароматизатори, въздействащи на обонянието, правят храната много по-ароматна от природната. Гладката силиконова повърхност на предметите произведени в завода въздейства върху осезанието и възбужда нашите потребители. Между другото, овкусителите се оказаха толкова ефективни, че правим и пакетираме 195 вида храни. Само от 12 вида суровини, които селото ни доставя. Купуваме от селото евтина биомаса и я превръщаме в чудна храна. Например от кората на тиквите правим 20 плодови конфитюра, от стеблата на царевицата произвеждаме 14 плодови каши, от сламата — 22 вида вафли, от лозовите листа правим гъбена каша и т.н. Всичко това благодарение на нашите химически овкусители, ароматизатори и оцветители. Принципиално нашите отношения със селото бяха основани на взаимната изгода. Но, с течение на времето осъзнахме, че имаме дълг към тези хора. Че трябва да споделяме с тях щастието, което постигнахме в завода. Сега ние обезпечаваме и гарантираме тяхното щастие. Разбира се, както във всяко съжителство, ние винаги сме имали дребни проблеми и разногласия със селото. Вашата мисия е да проучите и да докладвате има ли засилени антизаводски настроения, възникнали през последните няколко месеца. В селото разбира се винаги е имало такива настроения с различна степен на интензивност. Вашата задача е да проучите дали нещо се е променило през последните

месеци. Имате ли някакви въпроси?...

 

Мисията

 

До шефа на отдела по маркетинг

 

Във връзка с възложената ми задача за проучване настроенията в селото докладвам.

Легендата съставена за мен, ми послужи като отлична маскировка и никой от селото, не заподозря, че съм агент на завода.

В двете седмици през които пребивавам в селото, успях да се сближа с доста хора и по-долу в този доклад описвам причините за „подмолните“ брожения там. Ще започна най-напред с овкусителите. Селяните са недоволни от постоянно растящите им цени. И от това, че постоянно излизат нови видове. Недоволни са също от това, че заводът, им продава храна, произведена от отпадъчни продукти. На такава цена сякаш да е произведена от истински плодове и зеленчуци. Повечето от жителите на селото страдат от сърдечни, бъбречни, стомашни, чернодробни, обменни и други заболявания. Те хвърлят вината за това върху завода, който замърсява въздуха и водата. Така вредните елементи попадат в растенията, които селяните отглеждат. В селото се ширят слухове, че заводът може да инвестира пари в монтирането на нови по-модерни филтри. Но, умишлено не го прави. Тъй като планира производството на пластмасова „помпа-чудо“, която ще замени амортизираното и болно човешко сърце. Освен това се говори, че ще се произвежда и нова серия лечебни препарати. За това заводът има интерес хората да боледуват. Селяните се дразнят от тъй наречените „лайняни“ рекламни клипове и плакати. Доста от техните послания са неясни за жителите на селото. Стилистиката им е необичайна за тях и те трудно я възприемат.

Занапред ще се постарая да идентифицирам разпространителите на антизаводски слухове. Освен това ще излъча най-яростните „генератори“ на антизаводски настроения.

По мое мнение, ако се спре разлепването на „лайняни“ плакати в селото, и не бъдат продавани нови модели овкусители, това частично може да успокои положението. Също така за временно успокоение може да се пусне слух, че заводът ще монтира нови филтри. Аз лично се наемам да разпространя такъв слух в селото, ако ми наредите да го сторя.

Намирам се в очакване на вашите нареждания.

 

До агента в селото

 

Драги ми господин Шерлок,

(ще разберете иронията в това обръщение, след като прочетете настоящото писмо). Получих вашето докладче, и никак не бях очарован от него.

В нашия разговор аз ви запознах най-общо с отношенията между завода и селото. Също тъй ви загатнах някои неща за тези отношения. Като предполагах, че вие като интелигентен човек сам ще се ориентирате в обстановката, но явно интелектуалното ви равнище не е много по-високо от това на среден селски жител. Явно на вас трябва да ви се обяснява като на първолак. Ще се постарая по-подробно да ви осветя за отношенията завод-село. Тъй като инвестирахме във вас известна сума пари и тъй като заводския правилник препоръчва позитивно отношение между членовете на един екип, ще се опитам да бъда изчерпателен в своите обяснения.

В началото по въпроса за цените на овкусителите. Абсолютно нормално е те да порастват защото технологиите, по които се произвеждат стават все по-наукоемки и сложни. Развойната дейност е все по-скъпа. Днес с 5 грама овкусител постигаме същия ефект като със 100 грама преди 10 години. Ние сме длъжни да произвеждаме овкусители, отговарящи на съвременната вкусова сензитивност на нашите потребители. И сме длъжни да ги предложим на пазара. Не заставяме никого да ги купува. Но, тук трябва да се отбележи нещо важно. Част от селяните искат да спрем продажбите на нови видове овкусители, защото не могат да устоят на изкушението да ги купуват. Те копнеят за някаква забрана, която да бъде наложена над овкусителите, за да спрат да ги употребяват. Тъй като не могат да управляват сами живота си, затова мечтаят за добрия баща /тиранин, който да ги наказва, ако си купуват овкусители и така да отвикнат. Този баща обаче така и не идва. За да се справят с проблема, те постъпват по най-прекия детински начин. Молят завода да спре продажбата на нови овкусители. Значи те припознават в завода този добър баща. Но, заводът не е това. Заводът е коректен търговски партньор и ако спре продажбите на нови овкусители, това значи да потъпче основния си градивен принцип — пазарния. Наша цел е да превъзпитаме селяните, да им покажем, че с исканията си нарушават правата на онези, които желаят нови овкусители.

По повод на въпроса за храните от отпадъчни продукти. Тяхната цена се оскъпява от това, че се харчат доста пари за да бъдат пропагандирани тези храни и да бъдат мотивирани селяните да ги купуват.

Относно слуховете за „помпа-чудо“ и нова серия лечебни препарати, ще ви кажа, че в тях има нещо вярно. Щеше ни се да го запазим в търговска тайна, но информация за тези нови производства проникна в селото и мога да ви кажа, че тя бива интерпретирана доста превратно. Нека най-напред да поясня, че не става въпрос за лечебни препарати, а за препарати, осигуряващи превенция на заболяванията. На едно историческо заседание преди година, на което аз имах честта да присъствам, пред борда на директорите стоеше въпроса дали да инвестираме наличния финансов ресурс в ново поколение филтри или в развойна дейност на „помпата-чудо“ и превантивните препарати. Пред нас стоеше философско-етичен въпрос дали да предпочетем природата или човека. И ние избрахме човека. В една драматична дискусия, в която се сблъскаха двете тези, наделяха аргументите на настоящия президент на борда на директорите на завода. А именно, че вместо да създаваме специална среда за човека, по-добре е да направим човека пригоден към всяка среда. Да го снабдим със здрава помпа, недостъпна за сърдечни заболявания. В кръвта му да циркулират наши препарати, които ще го предпазят от токсични въздух и вода. Инерцията в мисленето на селяните им пречи да ни оценяват съобразно сегашното ни развитие. Вярно е, че имаше период когато печалбата беше основната ни цел, но когато натрупахме богатства, обърнахме нашия взор към много по-възвишена цел, а именно — човекът, неговото усъвършенстване. Селяните обаче продължават да гледат на нас като на печалбари.

По въпроса за „лайняните“ реклами ще си позволя да бъда по-пространен. Спомням си, че тази тенденция се зароди в рекламния ни отдел преди около двайсетина години. Когато рекламните ни послания бяха в тотална криза. Тогава те бяха препълнени с визуални и словесни клишета. На потребителите им беше втръснало да се опитваме да ги съблазняваме със сини лагуни, пясъчни брегове, обрасли със зелени палми, шоколадени красавици, коралови рифове, красиви залези, лазурни води, в които плуват пъстроцветни риби. Тогава на един млад сътрудник /сега той оглавява рекламния отдел/ му хрумна гениалната идея да направи филм-клип в тоалетна, омацана с фекалии. Това беше нещо ново, което внесе свежа струя след дългогодишните тривиални шаблони в рекламния бизнес и провокира огромен зрителски интерес, предизвика фурор сред работниците в завода и стоките /ароматизатори/, рекламирани в този клип, се разпродаваха отлично. В селото обаче този клип не бе приет еднозначно и предизвика доста противоречиви отзиви. Когато интересът към „фекалните“ реклами в различните им варианти се изчерпи, в рекламния отдел потърсиха друго, което би възбудило интереса на потребителя. Нещо също така свежо, и когато един актьор успя да се изповръща върху камерата, това подейства на зрителите още по-силно от „фекалните“ клипове. Но, такива бяха само наченките, белязващи разкрепостяването в рекламните ни клипове, които в последствие се развиха и се превърнаха в истинско изкуство. Първия клип, който отговаряше на това определение, се появи преди около 18 години и бе дело на един млад амбициозен режисор, който в последствие много се издигна. Това бе първият клип, който трая повече от половин час. Беше направен по истински случай. За този случай се писа в заводската многотиражка и предизвика огромното любопитство на работниците и служителите. Случаят бе такъв. Станаха три убийства. Те бяха дело на един наш работник със садистични наклонности. Той бе доста глуповат /между нас казано/. Въпросният млад режисьор за който стана дума видя в него големия си шанс, екранизира неговите престъпления. Изгради му образ на интелигентен и симпатичен екранен герой, защото работникът бе дръзнал да сътвори, да въплъти в живота своята представа за щастието. И това го превърна в култова фигура за завода, в идол за младите, в предмет за уважение и даже обожание. А перилните и почистващи препарати, произведени в завода, които се рекламираха в клипа /за почистване на кръвта/, се разпродадоха с фантастични темпове. Явно клиповете за далечни слънчеви острови се изчерпаха и окончателно принадлежаха на миналото. Творците на клипове усетиха обогатяването на изразните средства. Усетиха, че рекламната дейност ще търпи развитие. И започнаха люта конкурентна битка за съзнанието на потребителя. Рекламният отдел стана най-престижното място за работа, а служителите му станаха най-богати в завода. Така отделът се превърна в Меката на изкуството. Там бяха привлечени специалисти от всякакви хуменитарни области — писатели, психолози, журналисти и т.н. Садистката тематика продължи да се експлоатира, но не само чрез примитивния натурализъм от първия клип. Започна да се обхваща далеч по-широк спектър на насилието. Спомням си веднъж при пробно показване на клип, как онези зрители, които имаха скрити склонности, получаваха душевен оргазъм и пълно удовлетворение при сцените на джелатски мъчения. Всичко се четеше по лицата им! Когато въздействието бе достатъчно силно, пускахме клипа пред широката публика. После на мода излезе содомията, след нея всякакви други вариации на нестандартна ориентация. Вярно че в онези далечни времена бе доста лесно да се възбуди интереса на публиката с нещо по-разкрепостено. Тогава беше лесно да се настървят зрителите. Днес всички тези неща биват демонстрирани с невероятен артистизъм, интелектуално лустро, с неочаквани обрати и какви ли не други техники за задържане на вниманието. След клиповете и в другите изкуства проникна тази нова вълна от средства за въздействие. Нашите поети, художници, скулптори, музиканти също бяха повлияни от търсенията и открития

та на своите колеги клипаджии в областта на тематиката, сюжетите и художествения изказ. Селяните поради провинциалното си тесногръдие не приеха провокациите на нашите творци. Заради присъщия си примитивизъм селяците не правят разлика, жанрова и типологическа, между различните произведения и изкуства, а подвеждат всичко под общия знаменател „лайняни клипове“, а пък творците наричат „лайняни поети“. Когато някои от селяните започнаха да отправят искания за забрана на клиповете, всички в рекламния отдел застанаха зад това искане. Забраната щеше да направи клиповете още по-пикантни и примамливи за зрителите /потребителите/. Тъй като клиповете щяха да се превърнат в желания „забранен плод“, но нашия тогавашен президент зае твърда позиция против забраната. Защото тя противоречи на основен заводски принцип. Този за свобода на изразяването. Въпреки че забраната щеше да повиши интереса към клиповете, следователно и към продукцията ни. Както вече имах възможност да ви кажа, ние сме ръководени от възвишени принципи, а не от печалбарска страст. Както също така имах възможност да ви кажа, ние сме длъжни да обезпечаваме и гарантираме щастието на всички наши потребители. „Само потреблението носи щастие“ гласи един от основните заводски принципи. Но, щастието, респективно потреблението, не са така лесно постижими, както в старите времена — малко след основаването на завода. Тогава е било достатъчно просто да демонстрираш лазурен бряг с високи палми и златист пясък и на този фон-шампоан за коса. В онези времена всичко е било просто. Предметът на копнежите, мечтите и въжделенията — лазурния бряг и предметът на потреблението — шампоана се сливат в едно при употребата на продукта. Сега обаче, за да обезпечим щастието на модерния потребител, ние сме длъжни да му помогнем да се определи, да стане наясно какви са неговите въжделения, стремежи, копнения, страсти — тайни и явни. За това в нашите клипове предлагаме на потребителя целия набор от стилове и маниери на поведение. В нашите клипове всеки ще намери онова, което го възбужда. „Всеки има право на своето парче от баницата на щастието“ гласи параграф пети от устава на завода. А как може да е щастлив човек, ако подтиска страстите и влеченията си? Ние сме тези, които осигуряваме въображаемото разширяване на битието на нашите потребители. Чрез нашите клипове те познават желанията си и се удовлетворяват. Нашите творци майсторски обезпечават фантазната инфраструктура на техните влечения и нагони. На кой не му се е искало да изнасили, да излъже, да премаже някого. Да даде воля на скритите си желания. Да пусне дивия звяр, таящ се у всеки от нас. Въздържанието води до дисфункции на личността. Селяните, израстнали с табута и задръжки, не разбират това. Ние смятаме, че всеки има право да се удовлетвори в съответствие с влеченията си. Но в селото има много хора, които отричат правото на другите да бъдат различни, да имат мечти и стремежи — различни от техните собствени. Затова изолират различния, карат го да се усеща низвергнат. В селото има и хора, които искат да притежават повече от другите, да надхитрят, да властват, да крадат или просто са с джелатска склонност. Те не се боят, че тяхната представа за щастието е друга от общоприетата в селото. За тези хора, които представляват духовна опозиция на селото, ние сме една надежда. Нашите клипове са за тях прозорец към щастието. Ние имаме дълг към тях и никога не бихме ги предали. Става въпрос за ценности и идеали, от които нашия завод никога не би се отказал, а не само за пазари.

Господине, не хвърляйте усилия за идентифицирането на разпространителите на антизаводски слухове. Чрез нашата мрежа от информатори ние пускаме контраслухове и те действат достатъчно ефективно. Не се старайте да излъчвате най-яростните „генератори“ на антизаводски настроения. Ние много добре знаем, кои са те. Ежедневно журналисти от нашата заводска многотиражка, от радиовъзела и телевизията ни вземат интервюта от тях. Изразяването на антизаводски мнения е изконно човешко право и никой няма намерение да забранява на селяните да го упражняват.

Постарайте се да откриете дали има целенасочен бойкот на наши стоки или драстични промени на отношението на селяните към завода свързани с някакви събития от последните месеци. Става въпрос за процеси, които са могли да убегнат от полезрението на нашите информатори и вие като професионалист можете да ги разкриете. Постарайте се да заслужите хонорара си. Чакаме от вас информация, а не „мъдри“ съвети.

Няма да направя вашето докладче достояние на борда на директорите. Очаквам да получа от вас пълноценен доклад, който да покажа.

 

Предателя

 

...— Ще се постарая да бъда максимално кратък, господин президент. Знам че сте много зает със заводските дела и не бих се осмелил да ви безспокоя, ако не беше толкова важно. Както знаете вече шеста седмица пребивавам в селото със секретна мисия. Бях започнал да се отчайвам, когато преди петнайсетина дни забелязах, че няколко селяни, за които знам, че не обичат да общуват с околните, влязоха заедно в една къща. Моят нюх ми подсказа, че тук има нещо необичайно. Започнах да водя наблюдение на къщата и на хората, които я посетиха. Оказа се, че в селото действа група от около трийсетина души, които понякога си устройват конспиративни срещи. Най-често през нощта. Всички участници в тези тайни сбирки спазват строга конфеденциалност относно естеството на техните събирания. Направих опити да проникна в тази организация. Накрая ми се отдаде да се сближа със сина на един от членовете й. Синът се оказа доста „благодатен“ за вербовка. Тъй като още от малък таи симпатия към завода. Споменах, че мога да му уредя среща със самия президент. Много е важно да го спечелим на наша страна. Защото чрез него мога да проникна в това тайно общество. За да бъда наясно с плановете на съзаклятниците. Младежът чака във фоаето пред кабинета ви и ако бъдете любезен да го приемете...

— Кажете на младежа да влезе... — Казаха ми, че си симпатизирал на завода, момко.

— Да, сър, заводът осмисля моя живот, без него бих се задушил в това село.

— Истина е, че доста твои съселяни успяха да се интегрират в завода и сега са добри наши служители и работници. Теб лично какво най те привлича в завода?

— Искате да кажете, какво най ме възбужда в завода.

— Да младежо виждам, че вече си усвоил заводския жаргон. Какво те възбужда?

— Перспективата! Сега съм никой, а мога да бъда важен. От мен да зависят много хора. Мога да бъда богат и прославен. Един ден мога да седя на вашето кресло и да управлявам този завод. Не искам да си остана цял живот в калта, при марулите и ряпата като баща ми и братята ми. Искам да бъда творец на живота си, искам да бъда някой.

— Виждам, че си обладан от заводската мечта, синко. Ех, като те гледам все едно, че виждам себе си преди 40 години. Труден път ти предстои. Трябва да позволиш на амбицията напълно да те обсеби, да те впрегне. Трябва да дисциплинираш мисълта си, да работиш здраво. Но, запомни нещо от мен, младежо! В завода няма постоянни приятелства и връзки, има само постоянни интереси. Виждам че ти сам си прозрял че има неща по-значими за човека от простите родови връзки, които му биват вменявани по рождение. Чрез тези връзки биваме обременявани и със съпътстващите ги порядки, обичаи, традиции и тям подобни. Виждам, че ти си свободен от този баласт, синко. За това те питам, готов ли си да поемеш отговорността за избора си? Готов ли си да служиш на завода?

— Готов съм сър, готов съм навсякъде в селото да пропагандирам заводските ценности, ако...

— Не!!! Само това не. Пред никого не разкривай духовното си родство със завода. Нека тази наша среща остане в пълна тайна. Пред никого не споделяй за симпатиите си към завода, и даже нещо повече — старай се да оставяш у околните впечатление, че имаш неприязнено отношение към завода. Впрочем тези неща ще ти ги обясни по-добре този човек, който организира нашата среща. От днес нататък неговите думи за теб ще бъдат по-важни от тези на баща ти. Изпълнявай всичко, което този човек ти нареди. Това доколко добре ще се справиш със задачите, които той ти постави, ще бъде мерило доколко си достоен за завода. Това ще бъде твоят изпит и ти трябва да го издържиш. Разбираш ли?

— Разбирам, сър, само не разбирам защо точно аз.

— Баща ти се е свързал с опасни хора. Те искат да върнат всички, както каза ти, в калта при марулите и ряпата. Хора, които не приемат прогреса, комуто заводът служи. И не признават правото на другите да го приемат. Ние ще помогнем на баща ти да се върне в правия път. А сега искам да ти разкажа една случка, младежо, разказвал съм я на децатта и внуците си. То се случило преди много, много лета в една далечна, далечна земя. Живеел един велик модернист Мустафа Кемал наречен Ататюрк. Веднъж един ходжа с изкривено от злоба лице се опитал да уязви Кемал като го запитал: „Кемал, какво значи да си модерен? Обясни ми тази дума, аз не я разбирам.“ Тогава Кемал с достолепието на човек избрал собствения си път отвърнал: „Да си модерен, значи да си човек, ходжа.“ ЧОВЕК разбираш ли, момчето ми! Нека помогнем на баща ти да стане човек. Ти вече си направил своя цивилизационен избор, помогни и на баща си да го направи. А пък онзи ходжа останал в историята съмо със своя жалък въпрос. Знаеш ли синко, има хора, които поради своята неспособност за приспособяване, поради своята некадърност, намират начин за себеизява като се опитват да слагат прът в колелата на прогреса. Те искат да определят накъде да върви човечеството. По този начин само удовлетворяват своите властови амбиции. Тъй като не могат а ги удовлетворят по цивилизован начин. Заводът противостои на всички тези хора. Ако станеш наш сътрудник, уверявам те — заводът никога не забравя онези, които са му сътрудничили. Накрая на разговора бих искал да те запитам. Ще се дадем ли на ходжите да ни управляват? Ако ме разбираш какво искам да ти кажа.

— Никога сър, никога няма да им се дадем.

— А сега излез навън и изчакай... Е? Смятам че го обработих достатъчно добре. Сега, ако нямате никакви въпроси, връщайте се с младежа в селото и си вършете работата! А аз очаквам посещение на селския кмет, който идва да моли за нови инвестиции в селото и за още заеми, с които да закърпи селския бюджет.

 

Докладът

 

До борда на директорите на завода

Във връзка с възложената ми задача да издиря причините за тайното разпространение на антизаводски настоения, докладвам:

Около харизматичната личност на един пенсиониран селски учител спонтанно се е организирала група, изповядваща антизаводски убеждения. Конституитивните признаци на тази обществена група отговарят на определението за секта. Затова тя ще бъде наричана така по-нататък в този доклад. Като структура сектата се е оформила преди около 9 месеца и към днешна дата наброява 36 души членове. Поради изключителната си закритост сектата няма симпатизанти. В нея биват приемани само хора, за които предварително е било сигурно, че са споделяли антизаводски убеждения. Най-често като гаранти за автентичността на чувствата на даден бъдещ член служат свидетелствата на негови близки и роднини членове на сектата. Възползвайки се от такава родова връзка, успях да внедря /с помощта на уважаемия г-н президент/ свой доверен човек, който се оказа достатъчно ефективен източник на вътрешна информация.

Относно вътрешното устройство на сектата може да се каже, че тя носи всички признаци на тоталитарна организация. Фигурата на лидера /наричан по-нататък гуру/ се ползва с безусловен, абсолютен авторитет сред членовете на сектата. Не се допуска инакомислие, идейно многообразие и плурализъм на мнения. Не се допуска, поведение различно от препоръчаното от гуруто и общоприето в сектата. Външните белези в поведението на сектантите са следните: Те отказват да купуват и потребяват всякаква заводска продукция. Включително отказват да четат заводската многотиражка, да слушат радиовъзела, да гледат заводската ТВ, да разглеждат сайта, даже и рекламните плакати и диплянки не поглеждат. Рядко комуникират с околните. Обикновено само когато биват запитвани. Правят впечатление че са съсредоточени в селскостопанската работа, но на практика не влагат цялото си усърдие в нея. Своето поведение сектантите обясняват с благовидни причини — липса на време, липса на пари, главоболие, разсеяност и други, а като повод за сбирките си посочват празнуването на рождени дни и други тържества. Този дух на секретност бива налаган от гуруто и той е причина сектата да остане скрита до момента на моята професионална намеса.

След като внедрих свой агент в сектата, аз го натоварих със задачата на първо време да разузнае дали в сектата се подготвят терористични актове или други форми на покушение срещу цялостта на завода. Като се уверих, че не съществува подобна заплаха, снабдих своя информатор със звукозаписна апаратура, за да проуча по-основно целите и стремежите на сектантите. Натрупах 16 часа звукозаписен материал. Включващ проповедите на гуруто и интелектуалните „творения“ на неговите последователи. Тези „творения“ представляват кратки римувани и неримувани мъдрости, които са толкова елементарни, че не са достойни да бъдат отпечатани и в ученическа читанка. Чрез тях сектантите изразяват своето отношение към чутото в проповедите.

Заводските експерти ще решат доколко в тези проповеди се съдържа някаква идеологическа заплаха за завода.

Към този доклад прилагам и аудиокасета, в която съм се постарал да излъча основните послания на гуруто. Имената и адресите на сектантите, както и целия звукозаписен материал от сектантските сборища, ще приложа в отделен по-подробен доклад, който ще представя след като получа останалата част от хонорара си.

 

Победата

 

— И така колеги смятам, че всички сте прочели копие от доклада, което беше раздадено на всеки от вас. Изработването на обща стратегия за справяне с проблема със селската секта ще бъде точка първа от днешното заседание. Ще изразя мнението си, че сме длъжни да вземем мерки за неразпространението на сектантските идеи на територията на завода. Отчитайки любопитството и откритоста към новото на нашите служители и работници, допускам възможността за подобно проникване. Ние плътно ангажираме нашите служители и работници в производството, а след това и в потреблението на нашите продукти. Ако дори и малка част от нашите хора бъдат демотивирани да произвеждат и потребяват, то това би разбалансирало добре смазания механизъм на нашия завод. Освен това да не забравяме, че имаме дълг пред жителитте на селото да обезпечаваме тяхното щастие. А как могат да се докоснат до щастието, ако тяхното съзнание бива заробвано от самозвания гуру, ако човешките им права биват потъпквани в тоталитарна секта. И така колеги, кой пръв ще вземе отношение по въпроса?

— Първото нещо, което би могло да се направи е, вие, г-н президент, да използвате влиянието си върху кмета на селото. Да убедите кмета да окаже административен и икономически натиск върху сектантите. Да легализират дейността си, сиреч да излязат на светло. Така те ще се превърнат в една най-обикновена група мърморковци, роптаещи против завода. Именно в тяхната скритост е силата им сега, така те се усещат неуязвими.

— Мога разбира се, да убедя кмета. Този досадник, чиито реплики знам вече наизуст. Когато дойде пак да проси кредити, мога да му спомена, че заводът е обезпокоен от потъпкването на човешките права в селото. Но, този план има поне два недостатъка. Първо — чрез натиск от страна на кмета ще привлечем внимание и ще възбудим любопитство. Второ — директният натиск ще събуди съпротивителните сили на сектата срещу външно влияние. Ще я капсулира и ще затвърди позициите на самозвания гуру. Затова тук трябва да се пипа по-внимателно. Друго мнение?

— Най-простото нещо, което ми идва на ум, като изключим варианта с кмета, е да инструктираме нашите агенти в селото да се сближат с роднините на сектантите. И да им внушат, че пътя, по който са тръгнали сектантите, е опасен и гибелен. Моята логика е такава: сектантите може да отказват да четат многотиражката ни, да слушат радиото ни, да гледат клиповете и сайта ни, може да отказват да купуват продукцията ни, могат да се отдалечат от живота, но онова, от което те трудно биха се отрекли, това са техните бащи, майки, братя, сестри, синове, дъщери и именно чрез тях ще намерим път към душите на сектантите. Доколкото съм информиран, при селяните освен родовите, са силни и приятелските връзки. Поради бавната динамика на живота там и липсата на конкурентна среда можем да предположим, че там приятелствата се изчерпват много по-бавно отколкото в завода. Следователно, като обекти на въздействие освен роднините на сектантите, могат да бъдат и техните приятели. Смятам, че ще е оправдано ако хвърлим усилия за обработка и на приятелите.

— Категорично не съм съгласен с този план и той има поне две слабости. Първата е, че ако задействаме селските си агенти за обработка на близките, сектантите ще забележат тази масирана атака. Ще забележат кой обработва близките им така активно и по този начин ще „осветим“ нашите агенти. На практика може да загубим цялатта ефективност на агентурната си мрежа в селото, ако пожертваме толкова звена от нея, колкото ще са нужни за такава акция. Второ ще ни излезе много по-скъпо да активираме толкова много агенти, отколкото ако задействаме вътрешносектовия агент. Според мен най-удачно би било да разбием сектата чрез него.

— Но, аз не съм казал, че всичките ни агенти трябва едновременно да се юрнат да обработват близките. Това ще стане планомерно, деликатно, внимателно.

— Все едно как ще стане, даже и да не се вдига дандания. Ще излезе винаги по-евтино, ако работим чрез един агент вътре в сектата.

— Нека все пак прослушаме записа приложен към доклада. Навярно той ще ни помогне да си съставим по-пълна картина на случващото се в сектата. Някой носи ли записа?

— Аз го нося. Ето го...

„...Завода казва „няма нищо срамно“, а аз ви казвам — срамувайте се, срамувайте се от желанията си, срамувайте се от ламтежите си, срамувайте се от помислите си... не вменявайте на децата си длъжност за себеизява, така ги превръщате в роби на завода... не искайте децата ви да се изучат, едва сега разбирам, че учейки децата на четмо и писмо само съм подготвял суровина за завода... не яжте овкусители, знам че сетивата на всички ни са закърнели и не можем без овкусители да усетим вкуса на храната, но може би след години някои от нас или от децата ни ще могат да познаят отново вкуса на хляба... с всеки изминат ден заводът бълва все нови и нови знания, не ги слушайте, не ги приемайте, чрез тях се заробвате... усещам че съм близо, усещам че съм поел в правилната посока и пред мен ще се разкрие тайнството на битието, усещам че пред мен ще се разкрие най-важния му елемент, вярвайте този елемент ще предаде значимост на нашето страдание, вярвайте, че той ще се разкрие пред нас едва когато бъдем пречистени от отровата на завода, всъщност, дали ще се разкрие пред мен не знам, аз вече съм стар, но може би пред някой от вас... напомпаното, неизбежно, безотказно щастие на завода опустошава нашите души, казвам ви не се бойте от страданието, нека изстрадаме нашия избор, така ще познаем, че избора ни, че живота ни са наши, а не заводски, само чрез страданието ще победим ламтежите си, само чрез страданието ще... Дядо ми, ми е говорил за разказите на своя дядо за това, че в селската гора живеел голям юнак, който идвал когато се случи нещастие със селото и отървал селяните от завоеватели и натрапници, но за да дойде той трябвало всички селяни да вярват в него и да пожелаят силно, с цялата си душа той да дойде... вчера пак бях в селската гора, тя е такава каквато си е била винаги, каквато я помня от времето, когато баща ми за пръв път ме заведе там, често съм се заслушвал в гората и вчера сякаш чух далечна песен, песента ме съпътстваше през цялото ми пребиваване в гората, сякаш чувах гласовете на всички живели някога в селото, пееха за радостите преживени някога, за мъките, за самотността си, и когато понечих...“

— И така нататък, и така нататък. Колеги, аз съм слушал целия запис и ще ви кажа че по-нататък всичко продължава в същия дух. Не можем да го изслушаме до края, защото времетраенето му е колкото времето, определено за това заседание, но от това което чухме, смятам, че всички са си съставили някаква представа за същността на тази секта.

— Ясно е, че този самозван гуру се опива от властта, която упражнява над шепата наивници, които му се връзват. Сектантите не могат да се преборят със селяшките си комплекси, затова намират подслон при този тъй наречен гуру. Той неистово се опитва в своите проповеди да предаде ценност на тези комплекси. С това той привлича и сплотява около себе си сектантите. Всичките тези селяни с тайничко желание да попаднат в завода, са достатъчно некадърни за да го осъществят. Гуруто обаче превръща техните недостатъци в добродетели. Представя тяхната консумативна неспособност за достойнство. Оправдава тяхната неприспособимост към новото, тяхния страх от живота. Селяците намериха най-после желания цензор, който да им забрани да гледат нашите клипове, защото искаха да се скрият от живота. Като че ли в живота няма лайна, няма садисти, няма бълвоч, няма тарикати, няма геронтофили. Деспотичното мислене на селяните им пречи да осъзнаят, че има и други способи за постигане на щастие, освен познатите от прадедите им. Онзи, който имаше воля да им забрани познанието, онзи, който отне правото на избор дори и на децата им, който обсеби съзнанието — него превърнаха в идол. Той е един фундаменталист, който иска да ги лиши от щастието. Иска да накара сектантите да страдат, защото той самия има мазохистични наклонности, той...

— Колежке, всички сме запознатти с вашите ораторски способности и няма нужда да си упражнявате риториката пред нас. Просто чукате на отворена врата. Всички знаем и сме съгласни с нещата, които казвате. Сега сме изправени пред конкретен проблем. Как да доведем до знанието на сектантите нещата, които вие изговорихте. Как да върнем тези заблудени души отново в лоното на цивилизацията. Знам, че сте подразнена от това, което чухте, някакъв си нещастник се опитва да заплашва световния ред с проповедите си за отказ от познанието. Нека помислим как да се преборим с този нещастник, а не само да го квалифицираме, него и сектантите му.

— Може ли аз да взема думата?... Докато говореше колежката, аз се запитах дали, освен завистта, и скритите мазохистични наклонности не са причина за неприемането на щастието, респективно на завода, който го гарантира. И ако мазохистичните склонности са тези, които тласкат някои селяни към антизаводски настроения, то мисля, че рекламния ни отдел не си е свършил добре работата. Нека началникът му да не приема тази реплика като лична нападка, обаче не може ли мазохизмът да бъде облечен в някаква визуална и словесна художествена форма. За да може чрез нашите клипове и други рекламни средства да достигне до селяните и те на фантазно равнище да обживяват скритите си мазохистки склонности, и да се удовлетворяват.

— Колега, аз няма да защитавам рекламния отдел, но ще ви кажа, че тук имаме работа с един по-особен душевен мазохизъм. Става въпрос за нещо доста изтънчено.

— Именно защото е изтънчено! Нима в нашия рекламен отдел, който поглъща толкова финансови средства и където се концентрира огромен интелектуален ресурс, не могат да измислят нещо по-съблазнително от умотворенията на един селски даскал? Нима той може да съперничи на нашите служители по образование, опит за работа с човешки материал, професионални стандарти на комуникация, бързина и ловкост на ума?

— Той не може да ни съперничи по нищо, разбира се, но неговия коз е, че е един от тях. Сектантите го познават, затова му имат доверие. Докато нашите заводски хора приемат ценността, стоката, която ги устройва, възбужда, удовлетворява без оглед на това какъв е нейният носител, дори и анонимен. При селяните не е съвсем така, затова между другото ще ви кажа, че подготвяме серия от рекламни клипове, в които главната фигура е селския кмет, когото селяните познават и комуто предполагам се доверяват. А сега ми се ще да поговоря за записа, който чухме. Най-напред ще ви кажа, че аз никога не бих взел човек като гуруто да прави реклами по заводския радиовъзел. Защото неговия тембър е доста мъртвешки. Липсва му жизненост, увереност в щастливото бъдеще. Като изключим тембъра обаче и някои дребни слабости, трябва да призная, че гуруто се справя успешно с контрола над съзнанието на сектантите. Той се концентрира върху основното послание — антизаводската истерия. Има и няколко съпътстващи огледални послания, произтичащи от основното. Това е доста майсторски пресметнато, защото предава целеустременост на посланието и избягва хаотичността. Освен това емоционалния пълнеж на изказванията почти напълно покрива рационалното, сиреч интонацията му съответства на смисъла на изказването. Мисля, че и с това се справя добре. Друг трик, който използва това е „енигмата“, сиреч да привлечеш и задържиш вниманието на публиката с някаква загадка. С този „най-важен елемент“ той ще привлича вниманието на сектантите още доста време. Очакването той да бъде разкрит, ще възбужда любопитството им. Нещо повече, гуруто много ловко включва и сектантите в играта. Когато казва „може би някой от вас...“ ще го намери. Ние в рекламния отдел често сме използвали този похват, да накараш зрителя сам да си размърда мозъка, да провокираш неговата мисловност. Да възбудиш откривателската му страст. Този похват винаги е безотказно ефективен. Друг номер, с който гуруто предизвика моето възхищение е, че той доста добре борави с архетипичната символика. Тази гора, в която е спряло времето на прадедите, от нея ще дойде Спасителя. И тази вяра в Спасителя около която се сплотяват селяците. Удивен съм от ловкия начин, по който гуруто въздейства върху сектантите на несъзнателно ниво, използвайки селските архетипи. Уверявам ви дами и господа, този тип никак не е за подценяване. Той прилага обаче един похват, който ние никога не бихме приложили, той казва „вярвайте...“ ние не бихме заложили на това. Защото нашите заводски хора се нуждаят от солидна аргументация, от доказателства за ефективността на нещо, за да повярват в него. Но, селяците явно търсят сляпата вяра. Аз се питам как един пенсиониран селски даскал е дотолкова сведущ. Чудя се, дали той дълго време е наблюдавал наши клипове и е чел и слушал други наши рекламни продукти, в които ние пропагандираме произведеното в завода. Сам се е сетил как „става фокуса“ и сега се опитва да ни подражава в своята малка секта. Или пък е имало друг по-сложен сценарий, по който нещата са се развили. Мисля си, че ако гуруто е осъществил идеологическа експанзия в завода, то по всяка вероятност той е избрал за целева група на подобна експанзия бивши селяни, които работят в завода, но все още не са се интегрирали напълно. В нашия отдел работят трима такива служители. Ако гуруто е успял да вербува някои от тях, то служителят би могъл да послужи като консултант на гуруто. Относно стратегията към която гуруто да се придържа при обработката на сектантите. Затова предлагам тези трима мои служители да бъдат подложени на тайно наблюдение и ако се окаже, че някой от тях е предател, той да бъде своевременно изхвърлен от завода.

— Колега, нека не всяваме параноя. Все пак да се доверим на доклада на нашия агент. Той е експерт в своята област и след като в доклада си не споменава за състояла се „идеологическа експанзия“, нека приемем че сектанти има само в селото. Защото ако приемем обратното то може би ще започнем и един друг да се гледаме подозрително. Да не би някой от нас да е таен сектант!

— Аз исках да кажа нещо, което е доста отдалечено от това, за което говори г-н началника на рекламния отдел. А именно, че гуруто изрече една лъжа. Че ако сектантите престанели да употребяват овкусители, някога ще усетели вкусът на хляба. Според нашите изследвания употребатта на овкусители в продължение на 8 години, води до необратима загуба на еластичността на вкусовите рецептори. А ние от колко години произвеждаме овкусители? Спомня ли си някой?

— От 22.

— Точно така, а ги продаваме на селяните от 21. Следователно, даже и да спрат употребата на овкусители, няма да постигнат желания ефект. Ако направим тези изследвания достояние на селяните, сектантите ще разберат, че гуруто ги баламосва.

— Знаете ли, колега, аз си мисля, че дори и целта ни да е разобличаване на гуруто, все пак ще е по-добре да не правим достояние на селяните резултатите от тези изследвания. Моля следващия, който иска да се изкаже...

— Когато вие, г-н президент, споменахте думата параноя, аз се запитах дали не е уместно да погледнем на гуруто от чисто психиатрична гледна точка. Известно е, че често предводители на секти се явяват хора с психични отклонения. Маниакалната насоченост на мисълта на гуруто, неговата увереност, че заводът е въплъщение на абсолютното вселенско зло. Явно гуруто има склонност към създаване на свръхценностни идеи. Освен това има и халюцинации, което личи от дочуването на песни в гората. Създава и параноидни налудности, личащи в манията му за секретност и идеите за заплаха, за застрашеност от страна на завода. И още много други белези, свидетелстващи за това, че гуруто страда от някаква сенилна психоза. Тъй като в сектата се влиза чрез роднински и приятелски протекции. Следователно емоционалните връзки там са силни, а тези връзки са важни за селяните. Значи в сектата има добра почва за развитието на индуцирана психоза, при която гурутто се явява индуктор, а сектантите реципиенти. Поради тази причина предлагам да наемем външен експерт — психиатър специалист по сектите. В заводската лечебница имаме психиатри, но ни трябва експерт по сектите.

— Добро предложение. Някой друг...

— Аз не се опитвам да оригиналнича, но се питам дали тази секта не е една детска болест на селяните по пътя им към цивилизованото гражданско общество. Може би просто трябва да ги оставим да я изживеят.

— Колега чрез подобни изказвания ставате проводник на най-евтин популизъм.

— Добре, нека не съм чак такъв евтин популист. Приемам, че трябва да се борим със сектата, но не с такъв размах. Нека просто изчакаме когато гуруто си изчерпи „мъдростите“ и интересът към него спадне. Тогава ще инструктираме нашия агент в сектата, как да говори и да поеме инициативата. И тъй като нашата мъдрост и познание са несравнимо по-мощни, изтънчени и конкурентоспособни, един ден нашия агент ще оглави сектата.

— Да но, при селяните процесите се осъществяват бавно. Кой знае кога ще се изчерпи интереса към гуруто, за да действа заводския агент по вашия сценарий. Ами ако през това време зловредната идеология проникне в завода?

— Съмнявам се, че ще проникне лесно, та тя е в пълно противоречие с всички заводски ценности и стремежи. Едва ли нашите работници ще бъдат привлечени от гуруто.

— Точно радикалното различие ще ги привлече, колега, като нещо примамливо, екзотично, неизпробвано. Всички се боим от това, а вие май не сте в час. Нека сега да гласуваме. Който е за изчакване да си вдигне ръката... сега да гласува онзи, който е за активни действия... във връзка с резултатите от гласуването назначавам комисия, съставена от началника на отдела по маркетинг, началника на рекламния отдел, главния юристконсулт, и психиатъра специалист по сектите, който предстои да бъде нает. Комисията ще оглави г-жа шефката на отдел връзки с обществеността, след като така яростно, така настървено нападаше гуруто и селяците, нека сега използва тази си енергия за разбиване на сектата. Нека тази комисия изработи и приложи на практика детайлна стратегия за справяне с проблема. Изучете подробно всичките 16 часа звукозаписен материал. Изслушайте свидетелствата на агента ни в сектата. Проучете миналото на гуруто и на сектантите, преди да влязат в сектата. Нека бъде съставена компютърна програма, отчитаща динамиката на нарастване на сектата и ескалацията на антизаводски настроения, предизвикани от различни решения на завода. Съставете и компютърна програма, предвиждаща развитието на сектантските идеи на заводска територия. Какви биха били последствията от проникване в завода и как да се неутрализират. След месец искам да видя на бюрото си доклад, в който да се отчита дейността на комисията. Нека поведем кръстоносен поход срещу самозванеца, ограничаващ свободния избор и всеобщия достъп до щастието. Ние сме обречени да победим, защото не се боим от живота, не се боим от познанието! И ако не сме покрили всички негови проявления, винаги можем да купим някой, който да ни научи. Сега да пристъпим към точка втора от днешното заседание. Пускането на нашия най-нов продукт, храната създадена на базата на екскраменти. Моля колегата от отдела за развойна дейност да вземе думата.

— И така, колеги, щастлив съм да ви информирам, че тригодишните усилия на нашите най-изтъкнати химици, диетолози, биолози и фармаколози се увенчаха с бляскав успех. Те вече създадоха новата върхова био-химична технология, с помощта на която екскраментите се превръщат в храна. Тя по нищо не се отличава от храната, произведена от други суровини. На масата до прозореца има мостри от храната, и през почивката всички колеги могат да я опитат. Аз лично я опитах и ви уверявам че тя по нищо не напомня материала от който е изработена.

— А как стои въпроса с рекламата?

— Още от времето когато се разчу в нашия рекламен отдел, че се правят експерименти с такава храна, ние заобмисляхме рекламна стратегия. И тя ще бъде готова до пускането на храната в масово производство.

— Ами възвишената цел?

— Ние ще постигнем по-голяма суровинна независимост от селото. Тъй като около 30 % от храните ни се предвижда да бъдат произвеждани на базата на екскраменти, а това е суровина, която можем да си набавим тук в завода.

— Това ще кажем на нашите работници, а на селяните какво ще кажем? С каква възвишена цел ще обясним производството на храна от екскраменти? Нали от 9 години вече се ръководим само от високи цели.

— Ще кажем, че целта ни е да не изтощаваме излишно природата. Че човека трябва да се ограничава в използването на природния ресурс. Трябва да оставим повече пространство за дивата природна екосистема. Не бива да садим мащабно посеви и да черпим хищнически природен ресурс и пространство от природата.

— Не ми звучи твърде убедително.

— Това е само един работен вариант. Вярвам, че докато започне масовото производство ще измислим нещо по-убедитено. Апропо, като казах масово производство. Кога се очаква то да започне?

— Смятам че г-н директора на монтажния отдел би могъл да ни обясни кога ще бъдат монтирани новите цистерни за амоняк, необходими за внедряването на новата технология.

— Цистерните вече са преминали през първоначалния.............

 

Епилог

 

До г-н президента на борда на директорите

 

Уважаеми г-н президент,

Във връзка с възложената ми от вас задача да оглавя комисията за справяне със селската секта и да отчета резултатите от дейността й, докладвам:

Беше нает психиатър-специалист по сектите. Бяха проучени всички данни и материали получени от нашите агенти в селото. Както бе вашата поръка създадохме компютърна програма, която би ни дала представа, как би се развил един „филиал“ на сектата в завода ни. Как би се съотнесъл този „филиал“ спрямо другите динамични системи в завода. Как биха постъпвали новоизлюпените сектанти, съжителствайки с наличните в завода дразнители, възбудители и мотиватори. Суперкомпютърът изчисли всички възможни реакции, взаимоотношения и разклонения на тези взаимоотношения, които биха възникнали. Въз основа на получените от компютъра данни избрахме прилагането на тъй наречения от нас „шоков“ вариант за неутрализиране на сектантската зараза. „Шоковият“ сценарий се състоеше в следното. Да бъде направен документален видео клип в който да се оповести за съществуването на такава секта в селото. Клипът беше с продължителност един час и представяше идеите, целите, надеждите и илюзиите на самозвания гуру и последователите му. Следващите седмици показаха правилността на избраната от нас стратегия. Интересът към сектата беше огромен и в завода започнаха да се организират клубове и други организации, деклариращи споделянето на различни аспекти от философията на гуруто. Доста работници започнаха да носят по дрехите си значки и стикери с различни цитати от проповедите на гуруто. Например „аз се срамувам от ламтежите си“ или пък „аз не се боя от страданието“ и това беше техния белег, че са опозиционно настроени към завода. Обособи се едно течение наречено „търсещите“. На тях най-възбудително им повлия търсенето на „най-значимия елемент“ на битието. Някои предположиха че този елемент бил творческата способност, каквато селяните не притежавали. Според други, елементът бил познавателната способност, според трети — приспособителността. Имаше и такива, които изразяваха опозиционни настроения чрез отказ от употреба на овкусители, те го правеха демонстративно и в извън работно време. Най-радикални опозиционери обаче бяха онези, които наричаха себе си „бунтовниците“. Те изровиха от някъде следната история. „Преди много години една селянка получила генетични увреждания, причинени от киселинните дъждове, предизвикани от завода. И поради тази причина родила дете-изродче. Отглеждала го скришно от хората. Направила му землянка на края на гората и го вързала в нея с верига. Всяка вечер по тъмно му носела храна. Но, след няколко години селянката умряла. Тогава детето скъсало веригата и излязло навън. Така се заселило в гората и подивяло. Детето имало генетични аномалии и било човешки мутант, притежаващ свръхчовешка сила и воля. На 10 годишна възраст изтръгвало дървета от земята и удушавало глигани с голи ръце. Годините минавали и то все повече се закалявало от суровия живот в гората. Сега мутантът бил в най-голямата си сила и щял да дойде от селската гора да разруши завода и да освободи работниците от тиранията.“ Тази история е най-популярна сред бившите селяни. Чрез нея те изживяват своеобразен реванш за това, че някога са били подмамени да дойдат в завода. Но, и сред тази група се забелязва отчаяние. По-голяма предпазливост и умереност. Ще цитираме думите на бивш бунтовник: „Даже и да дойде мутантът и да ни освободи от тиранията на завода, то след това той трябва да ни отведе в друг по-модерен завод. Защото заводът може и да е много, много лошо нещо, той има много слабости и недостатъци, но по-добро просто не е измислено“. Нашия рекламен отдел както винаги усети накъде духа вятъра и рекламните клипове изобилстваха от цитати и реплики на самозвания гуру. Това способства за появата на десетки доморасли тълкуватели на гуруто и на множество теории, построени на базата на проповедите. Онези теоретици, които бяха най-чевръсти побързаха да патентоват своите теории. Сиреч да ги превърнат в интелектуална частна собственост. За да могат да освещеностят теориите си юридичести. Позовавайки се на член първи от заводския устав, който гласи: „Частната собственост е св

ещена и неприкосновена.“ Следователно теоретическата им частна собственост получи сакрален статус.

Ако се интересувате какво стана в селото ще ви кажа — очакваното. След първото огласяване за съществуването на сектата, центростремителните сили, насочени към фигурата на на сектантския вожд, се отдръпнаха и се превърнаха в центробежни. Всеки отричаше, че е бил някога член на секта. За гуруто казват, че се заселил в селската гора и заживял като отшелник.

Предвидени бяха процесите, които се осъществиха в завода. Математическия модел, който създадохме с помощта на нашия свръх мощен компютър показа, че се е сбъднало онова което футурулозите предсказваха още при основаването на завода. Вече се е родил новият човек, недосегаем за заробване от религии, идеологии, философски построения и т.н. Или както се изрази шефа на рекламния отдел: Появил се е „тефлоновия човек“, в който всичко може да влезе, но нищо няма да залепне. Човек постоянно съграждащ и сътворяващ себе си, продукт и триумф на гарантирания постоянен свободен избор.

Вие, г-н президент, принадлежите на едно друго време, когато човекът променяше светогледа и идеологията си през различни периоди от своя живот. Днес сме изправени пред човек, обладаващ едновременно няколко светогледни позиции и идеологични пространства. Вие похабихте огромен заводски ресурс за справяне със заплаха, каквато не съществува на сегашния етап от развитието на заводското общество. За това нашата комисия ще предложи на следващото заседание на борда на директорите въпроса за вашето пенсиониране. Натрупали сме солидна аргументация в подкрепа на това предложение. Защото според нас вие сте неадекватен на новото време.

П.П. Младежът, който ни послужи за вътрешен агент в сектата, сега продължава образованието си в завода. Той е много усърден в овладяването на познанието за химическите и механическите процеси и без съмнение го очаква блестящо бъдеще.

 


напред горе назад Обратно към: [Безсмъртни произведения][Румен Тодоров][СЛОВОТО]

 

© 2003 Румен Тодоров. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух