напред назад Обратно към: [Тежка картечница преди сън][Бойко Ламбовски][СЛОВОТО]



Споделяне на метафизичен опит


На Панко

 

Човеците отглеждат плодове,

стада и челяд в земните градини.

На много и различни богове

се молят за реколтата си, сине.

 

Аз тези богове по имена

познавам, но не съм им бил на гости.

Уцелвал ме е с кратка светлина

единствен Пеперудения Господ.

 

Той всеки ден, докато си дете,

кръжи над теб с прозирното си тяло,

и бликове танцуващи плете

като видяло слънце огледало.

 

Но ти не го и забелязваш - не.

Тогава още сам си пеперуда,

размахала криле и колене

в поток от непресъхваща почуда.

 

А после той е друг. Дали цвета

мени, или се вдига в своя космос;

все по-широка сянка над света

намята Пеперудения Господ.

 

И става синкав и недоловим.

За миг го мернеш - кацнал върху храма,

но ето - пеят, служат му, а дим

е вече той и никакъв Го няма.

 

Или - подобно бомбардировач

над пясъците тъмен кръст развява,

а след секунда - нищо. Тънък плач

на мястото му се доизпарява.

 

Светулчесто разсее твоя мрак;

ти почнеш да ликуваш - Той въздиша.

Отец намериш ти, а Той - сирак...

Ти тържествуваш; Той си е отишъл...

 

Внимавай, сине - Той изглежда плах,

и лековат, и присмехулник просто...

Не е така: и с тихия си смях

е страшен Пеперудения Господ.

 

Мнозина се догаждат за това,

и правят всичко, за да оглушеят.

Но оня смях разсте като трева,

а после ни затиска като нея.

 

Дано усетиш яркия му зов

през някоя Марина, Нина, Ина...

ЧОвеците го смятат за любов -

възторг и Божа мъка то е, сине.

 

Дано, когато напълзи все пак

и теб смехът, всесилен като троскот,

не се страхуваш вече. То е знак

за близост с Пеперудения Господ.

 


напред горе назад Обратно към: [Тежка картечница преди сън][Бойко Ламбовски][СЛОВОТО]

 

© Бойко Ламбовски. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух