напред назад Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Зимен пейзаж


Трябват ми само седем бои

да нарисувам зимата.

Я колко хубаво й стои

бяло с яка от синьо.

Между лилаво и резеда

мацвам петно от охра –

и водопадите без вода

падат от моя покрив

Знам, че не може

хептен без кръв

и си запретвам ръкава.

То червеният цвят е такъв –

даром капка не дава.

Грабвам от слънцето

сноп лъчи,

за да ми стигнат до утре,

и го заплашвам да си мълчи,

че ще му пратя мутри.

Ето го образа на снега –

бял и от верен по-верен.

Нека опита някой сега

да го изкара черен!

 


напред горе назад Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух