напред назад Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Време за цял ден


Като гледам

фалшивия блясък,

като слушам парадния шум,

като чувствам мнимите страсти,

едно ми идва наум:

губят блясък,

слава

и стойност

всички измамни ценности.

И само времето има свое,

но си го взима навреме.

Няма щастие и нещастие

без благонравен вид.

Понеже

не спирам на място,

на мен

винаги ми върви.

За последиците не питам

и осъзнавам внезапно,

че минавам

между лъчите,

както някои –

между капките.

Но да давам, когато взимам,

е най-ценно за мен.

Какво е богатство,

освен да имаш

още един ден?

Изпитал съм си на гърба

драмата на битието -

хем да вървя по ръба,

хем да се радвам

на гледката.

 


напред горе назад Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух