напред назад Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Елегия за Димчо Дебелянов


Виждам, че никое време

няма

верни очи.

Който се ражда гений,

до края

не му личи.

 

О, нека страда за трима –

пада му се, и толкоз!

Той ще успее в рими

да си излее болката…

 

Приживе не умеел

първи

да се вреди.

Ако знаеше

да живее,

нямаше да се роди.

 

Утре в изпитна тема

ще го включим достойно,

та кандидат-студентите

да си изкарат двойките.

 

Взели сме му невинно

всичко,

що му се пада,

но на негово име

ще учредим награда.

 

За да схванем отново

пред високия гроб,

че безсмъртни основи

се наливат в окоп.

 


напред горе назад Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух