напред назад Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]



Дългокрако стихотворение без рими


Всичко, което трябва, се случва –

за зло или за добро.

Тъй или инак, без теб се чувствам

като Адам без ребро.

 

Животът е низ от раздели и срещи,

обагрени с жива печал.

Трябва човек да изгуби нещо,

за да стане по-цял.

 

С ново име е старата улица,

с нов тротоар и смях.

Никога тук не е имало люляци,

та да въздишам по тях.

 

Не търся никакво вдъхновение,

нито пък рима на „ов”.

Всяка дума е цяло стихотворение,

а всяка жена - любов.

 

Това, че улицата е друга,

не значи, че аз съм друг.

И че си същата, не е чудно;

ти си чудото тук.

 

Гледам как идваш към мене -

грях без смокинов лист –

като дългокрако стихотворение

на майстор-поантилист.

 


напред горе назад Обратно към: [Ненавременни стихотворения][Славимир Генчев][СЛОВОТО]

 

© Славимир Генчев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух