Обратно към: [Светлана Алексиева][СЛОВОТО]

Когато минаваш покрай топлия залив и усетиш противния дъх на сероводород от новия минерален извор, вдигни очи и ще забележиш два пречупени от суховея кипариса. След сто метра се вижда боядисаната в отровно жълто бариера с черен надпис: "Вход забранен!" и обвитата в бръшлян порта на "И.М.Б". Зад златистите инициали е скрита изкуствената "държава" на Института по медицинска биология, населена с вехнещи палми, нежни магнолии и завистливи кактуси с настръхнали бодли. Тук десетина биолози работят върху двеста-триста маймуни от вида "макакус резус".

Ако макаците знаеха, че са най-близо до човешката биология, сигурно биха имали високо мнение за себе си. Разбира се, че човекът е къде-къде по-развит от тях, но все пак ... роднини.

На всяко първо число от месеца пред вратата на Института спира закрит микробус с червени флагчета върху калниците и надпис "Опасен товар!" Още същия ден "опасният товар" освобождава злия дух на атомното ядро в обкованите с олово лабораторни боксове. В тях макаците чевръсто пощят гъстите косми на хълбоците си и не подозират, че от розовите клетки на костния им мозък ще започне онзи лавинен процес, наречен от лекарите загадъчно и странно "левкемия". Щастие е за маймуните, че не могат да четат...

Подгонени от могъщата сила на инстинкта "урановите" бебета на маймуните здраво се улавят за гърбовете на майките си и поемат своя безумен, предопределен живот. Младите макаци ненамерили още своето място в стадото, с часове висят за опашките си по изкуствените клони и като скучни махала отмерват безкрая на горещото пладне.

При тези животни невидимата стълба на вътрешния ред се подпира от тежките юмруци на древното право на силния. Границите на властта са означени върху тялото на водача и той не се нуждае от други пълномощия, освен острите си зъби и яките си мускули.

Такъв беше Жорж, едър властолюбец, със сивкава твърда козина и френетични очи, които зорко бдяха. Той застаряваше и върху мазолестото му седалище се издуха лилави тумори. Гама лъчите на изотопите разхлабиха венците му и неочаквано той загуби кучешкия си зъб. Три дни Жорж не мърдаше от мястото си и се мъчеше да скрие химерната власт в голямата си уста: стискаше челюсти гладен и угнетен.

Младият Серафим с настръхнала грива като брадата на бесен викинг го нападна ненадейно и го принуди да покаже щърбите си пълномощия. Жорж не отвори уста и с няколко скока се метна на близката палма, но нито една маймуна не може да скрие седалището си, когато се качи на високо... Понесен от дръзките крила на битката Серафим фучеше от клон на клон и тези фантастични петнадесетметрови скокове караха горещия въздух да звънти в ушите му, а дивото тиранично сърце да изстрелва в очите му червени куршуми. "Подчинен или мъртъв!"- само така можеше да се преведе тръбния му вик.

Иглика, любимката на победения Жорж, грациозна маймуна с мека лъскава козина и тиха меланхолия в очите, бе ням свидетел на Серафимовия "преврат". Забравила да диша, тя се преструваше, че гледа как кафява мравка мъкне убита еднодневка, а всъщност трепетно следеше кой ще бъде новият вожд.

Упоен от внезапната и жадувана победа, младият макак легна в краката на Иглика да отдъхне на сянка. Поласкана тя мигновено забрави беззъбия си повелител и услужливо започна да пощи бълхите в мократа глава на новия шеф.

Ала на учените бе необходимо бебе заченато от макак с радиоактивни увреждания. Серафим още не бе вкусил великите постижения на човечеството и въпреки преврата, Иглика трябваше да принадлежи отново на Жорж. Когато желязната врата на лабораторната клетка тресна зад тях и облите стоманени пръти ограничиха жалката им свобода в три квадратни метра, макаците застанаха с гръб един към друг. Те искаха да усещат свободата всяка минута и тя да бъде нова и различна, както е нов и различен животът под волното небе. Дори не погледнаха бялата пластмасова чиния пълна със сипкави банани. Из тъмните лабиринти на инстинкта те се бяха добрали до истината, че за да се роди нов живот е необходимо не само да има банани и да няма тигри, но преди всичко да има свобода.

Около клетката като голямо огнено кълбо се стрелкаше рижият узурпатор Серафим и оставяше след себе си воня на зовяща плът. Африканската кръв диво бучеше в ушите му. Червените куршуми в погледа на разярения макак предупреждаваха Иглика да се маха от там, ако иска да види отново изгрева.

Малко по-надалеч от клетката, където шумеше дъждовалната машина, вятърът си играеше с листата на белите маргаритки и сякаш шепнеше:"Обича ме, не ме обича..." Наблизо блестяха парчета от счупено огледало. Дребни водни капки искряха по сребристата му повърхност.

Жорж и Иглика не ядяха и не се поглеждаха въпреки инжектираните хормони. В черните зигзаци на изследователските диаграми честотите на любовта липсваха. Биолозите нямаха време да се съобразяват с естественото влечение на животните. На втория ден вързаха Иглика с бели ремъци върху операционната маса и тя зачена "ин витро", както се изразяваха учените.

Когато я пуснаха във волиерата, тя тръгна бавно, с онази неохота, която отличава нарушилите закона на стадото гузни животни. Маймуните я заобиколиха в мълчалив озъбен пръстен. Миризмата на карбол те схванаха като непростимо предателство. Серафим я посрещна със злобно фучене. Изтрака със зъби и разширените му ноздри усетиха коварния дъх на нов съперник. Той замахна с тежката си лапа и от удара му Иглика се сгромоляса в краката на онемелите маймуни.

Серафим изля злобата си върху малките маймунчета. Хапеше ги по вратовете, скачаше върху главите им и крещеше оглушително. Учените отчетоха състоянието му като "експериментална невроза". Стадото се разсипа из волиерата. Бесният викинг се мяташе от дърво на дърво, подгонен от главните, които опозореното властолюбие разпалваше в гърдите му.

От листата на близката палма се стичаха едри капки вода и тупаха върху довян от вятъра избледнял вестник. Във влажната мараня се долавяше дъх на мащерка и гнили корени. Над кипарисите бял цип, развян от невидим самолет, събираше двете половини на небето...

На другия ден биолозите намериха Иглика удушена, свита на кълбо до един камък. Малко по-нагоре, където скалата се издига над входа на изкуствената пещера, лежеше Серафим и сякаш си отдъхваше. Стрелата на властолюбието бе разкъсала сърцето му.

В беседката на изкуствената "държава" паталогоанатомът записа в научния си дневник: "Макакус резус № 231, смъртта е настъпила вследствие инфаркт на миокарда. В костите му няма следи от стронций-90."

Увехналите листа на палмите се бяха свили. Белогърдите лястовици се готвеха за далечен път. Откъм топлия залив духаше суховеят с противен дъх на сероводород. На учените от Института по медицинска биология предстоеше горещ тежък ден.

Обратно към: [Светлана Алексиева][СЛОВОТО]

© Светлана Алексиева. Всички права запазени!