Обратно към: [Боян Ангелов][СЛОВОТО]

Уморих се от полети, уморих се от скитане.

Все пътувам за някъде, все сънувам завръщане.

А животът... животът ми не така ненаситен е.

Той е бяло страдание

след гримаси намръщени.

Той жадува от изгрева да отпие с приатели

там, където за първи път го целуна омарата.

Ако има прераждане, старостта ще изпрати ли

доверчиви посланици

в заревото на вярата?

Скоростта е измислена от наивни магьосници,

за да свързва съдбата ни със светлинните пръстени.

Астрономи надникнаха в катакомбите - костници

с мисълта,

че вселената е потънала в ръста ни.

С мисълта, че умората е удобно укритие

за онези, които ще търгуват с куража ни,

в пещера от страдание ще захвърля мечтите и

и ще потърся убежище

в някой дом за прокажени.

Обратно към: [Боян Ангелов][СЛОВОТО]

© Боян Ангелов Иванов. Всички права запазени!