Обратно към: [Боян Ангелов][СЛОВОТО]

В някой лишен от илюзии час

ангелът на смъртта ще ме погали.

Сигурно няма да заплача на глас,

но ще плача отвътре... Едва ли

ще поискам отсрочка, щом

от болката ще съм отлъчен,

щом небето ще ми е дом -

просторен, загадъчен...

Колко често от самолета

си представях, че вървя сам

в ледено-облачните полета,

сам над облаците...

Не знам

дали някой ми е подсказал,

че в душите си носим друг

друг свят и там Бог е слязъл,

за да стане наш демиург.

А сега - в тази меланхолия -

друго искам да си представя:

влюбен съм

и се моля

живота да продължава.

Обратно към: [Боян Ангелов][СЛОВОТО]

© Боян Ангелов Иванов. Всички права запазени!