напред назад Обратно към: [Беседа против богомилите][Козма Презвитер][СЛОВОТО]



Поп Богомил и последователите му


Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил – по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя. Лъжеучението му ще изложим по-нататък.

Понеже Господ е предвиждал съблазните, които ще настанат между хората, предсказал ни е всичко и ни е научил, говорейки: „Съблазни трябва да дойдат“, за да се явят избраници. Но има някои, които не вярват на тези думи. На тях грехът никога няма да се прости, ако не се покаят, и за тях сега ми предстои да говоря. Исках да замълча за тях заради многото им басни, но се боя от по-голямо наказание: защото, ако ние мълчим, някой ще се съблазни от тяхното прелъщение, „и при нашето разбиране ще загине немощният брат, за когото Христос е умрял“. Затова, като се уповавам на богатството на нашия Господ, защото може да проясни и нашия език, аз се осмелявам с моето творение да изоблича враговете на Христовия кръст.

За тях и блаженият Павел писал на филипяните: „Пазете се от псета, пазете се от разкол, пазете се от злите работници; за тях много пъти говорих, а сега и с плач ви го казвам, че те са врагове на кръста Христов; техният край е гибелта“.

Като почвам да изобличавам техните думи и дела, аз мисля, че и въздухът се осквернява от делата и проповедите им. Но заради христолюбивия народ ще разкрия техните лукави речи, за да не попадне никой в мрежата им, и като разберат техните измами, да отбягват учението им. „Защото, рече Господ, всяко дърво по плода си се познава“.

Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата им са бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници, както рече Господ.

Като виждат тяхното тъй голямо и тъй особено смирение и като мислят, че те са правоверни и способни да напътват към спасение, хората се приближават към тях и ги запитват за спасението на душата. А те подобно на вълк, който иска да вземе агне, първо се преструват, че въздишат, и смирено отговарят, а когато проповядват, представят се, като че са на небето. Където пък видят човек, който е прост и неучен, там сеят плевелите на учението си, като хулят наредбите, предадени на светите Църкви, за което ще говоря по-нататък.

Но, о христолюбиво воинство, от вас никой да не им става другар, защото ще станете Христови врази! Старайте се да четете светите книги, за да не попаднете в безконечни мъки! Защото много измами и много неправди изникнаха на земята. Не е възможно да ги отбягнат онези, които живеят в леност. Заради нас Господ слезе от небето и ни научи на своята воля, за да се избавим от лютите мъки, когато живеем по неговите заповеди. Затова да се стремим към добри дела, за да не се сбъдне с нас казаното от Господа: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, не щяха да имат грях, а сега нямат извинение за греха си“. Но да се повърнем на въпроса.

„Като седеше Иисус на Елеонската гора, учениците Му дойдоха при Него и Му казаха: научи ни, Владико: що ще бъде знак на твоето пришествие и на свършването на света? – Господ им отвърна: Пазете се, защото мнозина ще дойдат в мое име и ще казват: Аз съм Христос! И мнозина ще измамят; но вие, рече, се пазете, да не ви измамят“. „По техните плодове ще ги познаете, защото не може добро дърво да роди лош плод, нито пък лошо дърво – добър плод. Не берат, рече, от трънето смокви, нито от къпината – грозде“. Така и вие познавайте такива по плодовете им, т.е. по лицемерието им, по критикуването им, по хуленето им. А като ги познаете, отбягвайте ги, за да не бъдете осъдени с тях. Ако някой стане другар на враговете на земния цар, той не е достоен да живее, а умира заедно с тях. Колко повече пък да не погинат във вечния огън враговете на небесния Цар, според казаното: „Всяко дърво, което не ражда плод, се отсича и се хвърля в огъня“.

Но що говорят еретиците? – Ние се молим на Бога повече от вас, бдим и се молим и не живеем в леност като вас. – Уви, това прилича на думите на горделивия фарисей, който, когато се хвалел, казвал: „Не съм като другите хора – грабителите, неправедниците, блудниците“. Ние пък ще им отговорим: Какво се хвалите, горделиви еретици? Че и дяволът не спи, нито вкусва човешка храна, нито се труди! – Но ние, казват, когато се молим, призоваваме Бога. – Ние пък ще им отговорим: Та не чувате ли и бесовете, като се провикват към Господа: „Какво има между нас и Тебе, Иисусе, син на живия Бог? Знаем Те кой си, Светецо Божи. Нима си дошъл да ни мъчиш преди време?“ Поучавайки ни, сам Господ казва: „Не всеки, който говори: Господи, Господи! ще влезе в небесното царство, а който изпълнява волята на Моя небесен Отец“.

Които са такива, ние ще ги оставим да вървят по своя път към погибел. По-скоро ще вразумиш добитъка, отколкото еретика. Свинята отминава бисера, а събира боклука. Така и еретиците поглъщат своя смрад, а отбягват божествените поучения. И, както онзи, който стреля срещу мрамор, не само че няма да го пробие, но стрелата, като отскочи, ще удари тоя, който стои назад, така и този, който поучава еретика, не само че не ще го поучи, но ще разврати и някого от по-слабоумните.

Но към кои прочее да си причислим? Кому да ги уподобим? По-лоши са от глухите и слепи идоли. Идолите, понеже са от дърво и камък, нито виждат, нито чуват. Еретиците пък, понеже имат човешки мисли, доброволно се вкамениха и не познаха истинското учение. Но към бесовете ли да ги причисля? Та те са по-лоши и от тях. Бесовете се боят от Христовия кръст, а еретиците секат кръстовете и си правят от тях оръдия. Бесовете се боят от образа на Господа, нарисуван на дъска; еретиците не се кланят на иконите и ги наричат идоли. Бесовете се боят от мощите на Божиите праведници и не смеят да се доближат до ковчезите, в които лежи безценното съкровище, дадено на християните да се избавят от всякаква беда. Еретиците пък се гаврят с тях и се надсмиват над нас, когато ни виждат да им се кланяме и да просим от тях помощ. Те забравиха думите на Господа: „Тези, които вярват в Мене, ще вършат делата, които Аз върша, и дори по-големи от тях ще вършат“. И като не искат да отдадат слава на светците, те хулят и Божите чудеса, що извършват мощите им със силата на Светия Дух. Те казват: Чудесата не се извършват по воля Божия, – тях върши дяволът, за да мами хората.

И много друго бледословят за тях, като клатят главите си като евреите, които разпъваха Христа. – О, търпеливи Боже, докога ще гледаш човешкия род толкова да те разгневява?

 


напред горе назад Обратно към: [Беседа против богомилите][Козма Презвитер][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух