Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

На слънчевата вис дете съм волно,

на бурите сестра съм светлокоса,

ела самотна сред полето аз съм,

на вятъра под флейтата замряла;

аз клон съм от изсъхнала черница,

над който нощем плаче кукумявка

и дъх съм на уплашено врабченце,

останало само в студа навънка.

Приют за луди, болни и нещастни

е моята душа неразгадана.

Аз съм вирът небесен, който сутрин

очите ви във синьо подмладява

и над деня ви в злато се разплисква...

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!