Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

По моите ресници сняг се трупа -

на зимите отминали тъгата.

И става тъмно като във хралупа,

където се наслагва самотата.

По моите ресници дъжд се стича

след мълнии, пресечени в очите,

след вихъра, със мислите ми тичал,

съмненията в полунощ замитал.

А сутринта - осъмнали в росата,

очите ми потоци ще разискрят.

Със полъх от криле на южен вятър

ще долети мигът, отдавна искан  .

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!