Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

Тъмни страсти вилняха в очите ми,

тайни пътища нощем ме викаха.

На сърцето ми, буйното, ритъмът

беше сроден със този на скитника.

Неспокойният здрач все ме мамеше

с дъх на флирт върху прашните дансинги.

Не усещах във нищо измамата,

породена сред зноя на ласките.

Тъй живях - все на крачка от грозното

и компаса си често изгубвах.

Пропилях и проскитах живота си,

а очаквам поредното влюбване  .

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!