Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

Само да посмееш! Не посягай!

Че светкавица след миг ще тресне

върху твоята ръка корава,

ще се спре в очите ми несвестни.

Не посягай! Стъпвай по-полека!

Глад ме мъчи и жестока жажда.

Там, където сухите дървета

се допират - огънят се ражда.

Отдръпни се! Толкова е лесно -

сухи клони нашите ръце са  .

Ти оставаш  . Всеки миг ще блесне

и ще ни стопи лъчът небесен  .

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!