Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

Небето е олтар на чувствата в безкрая -

разпалва любовта, миражи в синьо вае.

Сто свещи разгорял, потръпва небосводът,

омаян от мечти, от сто пътеки воден.

Миражите трептят, в тях образ нежен свети -

ръката си подай, ще стигнеш боговете!

Небесния предел следим със поглед жаден -

откриваме черта, достигаме преграда.

От сто пътеки щом една поемем в мрака,

в овал от светлина мил образ ще ни чака.

Горим - жесток пожар - на чувствата в безкрая -

безмълвна, любовта олтар в небето вае  .

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!