Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

Ще прегърна въздуха,

     който ни разделя,

за да стъпя

   на твоята планета - слънце

в часа на светлината.

Ще преплувам въздуха,

     който ни разделя,

за да достигна

    твоя бряг далечен -

брега на моите миражи.

Ще изпия въздуха,

    който ни разделя -

ненаситена от жажда.

Последната ми глътка

     ще си ти!

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!