Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

Черна сила, черна магия

в погледа твой се крие.

Ти ме извайваш, сякаш съм нова,

правиш ме по-съвършена.

Всяка линия, всяка извивка

преретушираш отново.

Колко по-млада изглеждам,

навярно,

колко по-чиста и бяла?

Дяволи сто от очите ти дебнат,

мъка през тях преминава.

Знаеш, разбрал си, че ще ме имаш

само сега и не вярваш.

Черна сила, черна магия

в светла любов се крие.

Дяволи сто пред вратата ни вият.

Свърши се... Ключа прибирай!

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!