Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

Крехкия съд на мълчанието

едва крепим между пръстите.

Изпуснем ли го, в миг ще плъзне

хлад, натежал от мъртви думи.

Държим съда, а погледите ни

се сливат на повърхността му.

Огромно, страшно, нечовешко -

търпението ни изтича...

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!