Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

Поспрял на кръстопътя, с глас седефен

прощаваше се с мен и с всичко наше.

А аз - ела, от мълния ударена -

съгледах помежду ни пласт от време.

Покри със прах добрите думи вятърът,

нощта клепачи осланени сведе,

от стълб крайпътен прилепът целуваше

с мъртвешки устни жадно тъмнината...

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!